Стен Никълс - Орки

— Постарайте се да не ви забележат! В противен случай всеки ще се оправя поединично.

Тя кимна и се зае да пренарежда метателните ножове в калъфите.

— А ти внимавай какво правиш! — озъби се Страк на Хаскеер.

Лицето на стотника бе картина на наскърбена невинност.

Койла подбра орките, които възнамеряваше да вземе със себе си, и малката група започна да се спуска безшумно по отсрещния склон.

В началото притичваха от едно дръвче до друго. Когато дръвчетата свършиха, започнаха да пълзят между шубраците — последното им прикритие преди открития участък. Приведени ниско, те оглеждаха всеки сантиметър от местността пред тях.

Вече се различаваха ясно коболдските постове. Часовоите бяха загърнати в кожи, за да се предпазят от нощния студ. Имаше по двама пред всяка къща. Никой от тях не помръдваше.

Вече решила как ще е най-добре да действат, Койла предаде плана си на останалите на езика на знаците. Тя и двама от оръженосците щяха да минат отдясно, където беше по-малката къща, Хаскеер и другите трябваше да се приближат към голямата. Обясненията й завършиха с красноречив жест — прокара пръст през гърлото си.

Изчакаха още известно време, за да са сигурни, че обстановката няма да се промени. Осъзнаваха ясно рисковете от прекосяването на откритата местност. Изминаха няколко минути. И тогава, сякаш по благоволение на боговете, часовоите от едната двойка им обърнаха гръб и започнаха тихо да си шушукат. Събратята им от втория пост също бяха полуизвърнати към орките.

Хаскеер и Койла първи напуснаха укритието и се затичаха. Оръженосците се разгърнаха зад тях.

Пъхнала нож между зъбите си и с още един в дясната си ръка, Койла се носеше безшумно по тревата. Беше на половината път до къщата, когато часовоите прекъснаха разговора си и се разделиха.

Койла замръзна неподвижно и даде знак на останалите да последват примера й.

Без да поглежда към тях, първият часовой стигна ъгъла на къщата и се скри зад него. Вторият все още бе с гръб към Койла и ровичкаше с крак в тревата.

Тя погледна към голямата къща. Пазачите там все още не ги бяха забелязали. Групата на Хаскеер бе някъде назад и встрани, защото от мястото си Койла не можеше да ги види.

Изминаха няколко секунди. От поста я деляха около трийсетина крачки. Вдигна ръка и хвърли ножа с всичка сила. От инерцията на замаха се приведе напред и издиша рязко.

Беше се премерила точно, защото ножът попадна точно между лопатките на коболда. Чу се приглушено «фуп». Пазачът падна, без да издаде звук.

Койла хукна напред и оръженосците я последваха. Пристигнаха на място тъкмо когато вторият коболд се задаваше иззад ъгъла. Оръженосците се нахвърлиха върху изненадания коболд и го посякоха, преди да успее да си извади оръжието. Краят му бе безмилостен и брутален.

Двете тела бяха извлечени встрани. Койла и останалите се притаиха и се втренчиха в голямата къща. Групата на Хаскеер се прокрадваше към своята цел.

Почвата около голямата къща бе изпотъпкана от киргизилите и придвижването в калта бе значително по-трудно. Хаскеер, който не обръщаше внимание на такива подробности, но пък беше достатъчно самонадеян, успя да затъне с единия крак в калта и докато го вадеше, се преметна през глава, а мечът му отхвърча настрани.

Коболдът, към когото се прокрадваха, го чу, обърна се и зяпна от изненада. Хаскеер задраска отчаяно към меча си, но осъзна, че е твърде далеч от него. Затова сграбчи един камък и го хвърли. Камъкът удари коболда в долната челюст и от раната рукна тъмна кръв. Миг по-късно оръженосците го достигнаха и довършиха започнатото.

Хаскеер вдигна меча и продължи нататък. Вторият коболд обаче вече го очакваше, оголил ятагана си. Успя да отбие първия удар, но със следващия Хаскеер го повали на земята и сетне го довърши с промушване в гърлото.

И този път телата бяха извлечени чевръсто настрани.

Задъхан, Хаскеер се озърна за Койла и размени победни жестове с нея. След това, пак със знаци, двамата се уговориха да претършуват къщите.

Тази, пред която се бе събрала групата на Хаскеер, беше без прозорци. За врата й служеше един отвор, закрит с грубо чергило. Хаскеер повдигна внимателно чергилото, като се ослушваше и за най-малкия шум. Сиянието на зората бе достатъчно, за да види какво има вътре.

Там имаше коболди. Бяха налягали на пода, в плътни редове, чак до отсрещната стена. Оръжията им бяха разхвърляни наоколо.

Хаскеер неволно затаи дъх, от страх, че и най-малкото движение може да разбуди тази малка спяща армия. Заотстъпва бавно назад. Един от спящите до вратата коболди се размърда в съня си. Хаскеер замръзна и остана така, докато се увери, че не са го забелязали. След това спусна бавно чергилото и се подпря облекчен на стената.