Стен Никълс - Орки

— Готови по моя заповед — нареди с приглушен глас Страк. — Койла, ела да огледаме прозореца.

Тя го поведе и той я последва приведен. Надникна първа, сетне му даде знак да направи същото. Сцената беше същата като преди малко — двамата спящи пазачи и техният пленник. Този път гремлинът не ги забеляза и остана с увесена глава. Койла и Страк се върнаха при останалите.

— Време е да действаме — прошепна Страк. — Но да го направим бързо и тихо.

Той почука по рамката на вратата и се дръпна встрани. Измина цяла напрегната минута. Започна да се чуди дали не е избрал погрешен начин на действие и дали след миг наоколо няма да гъмжи от въоръжени до зъби коболди. Огледа местността, не забеляза никого и почука отново. След няколко секунди се чу изскърцване на резе. Вратата се отвори и единият от пазачите подаде глава навън. Направи го съвсем нехайно, което означаваше, че не очаква неприятности. Страк мигом го улови за врата и го дръпна навън. Оръженосците нахлуха в помещението.

Страк уби гърчещия се коболд с един удар с кинжал в сърцето. Вторият пазач вече беше мъртъв. Дори не бе успял да се изправи — бе срещнал смъртта си спейки. Страк захвърли трупа на първия пазач до него.

Койла бе притиснала с длан устата на разтреперения пленник. С другата ръка бе опряла кинжал в шията му.

— Гъкнеш ли, мъртъв си! — закани се тя. — Ще мълчиш ли, ако си дръпна ръката?

Гремлинът кимна с разширени от страх очи. Тя свали ръката си от устата му, но продължи да опира острието в шията му.

— Нямаме време за любезности — изръмжа Страк. — Знаеш ли нещо за цилиндъра?

Гремлинът изглеждаше объркан.

— Един метален цилиндър?

Гремлинът огледа първо тях, после и мъртвите коболди, вдигна очи към Страк и кимна.

— Къде е?

Гремлинът преглътна. Когато заговори, се оказа, че има нисък и басов тембър.

— В голямата къща, при онези, които спят.

— Дано не лъжеш — стрелна го със заплашителен поглед Койла.

— Остани при него — нареди й Страк. — Останалите да дойдат с мен.

Той ги отведе при голямата къща.

Войниците наизвадиха оръжията за близък бой. Повечето бяха избрали ножове. Страк предпочиташе комбинацията от меч и кинжал. Хаскеер се подпираше на секирата си.

Както вече знаеха, имаше само една врата. Скупчиха се около нея, като най-отпред бяха Страк, Хаскеер, Джъп и Алфрей.

Намираха се в покрайнините на голямо селище, принадлежащо на чужда раса, а наоколо цареше изумителна тишина. Страк неволно оприличи това спокойствие на спокойствието, което предхождаше всяка битка; тишината, която предшестваше смъртта.

— Напред! — изръмжа той.

Хаскеер повдигна чергилото.

Върколаците нахлуха в стаята и започнаха да секат и мушкат с бликнала в миг ярост, поваляйки всичко, което им се изпречваше на пътя. Тъпчеха коболдите, ритаха ги, пронизваха ги с мечовете си, прерязваха гърлата им или посичаха телата им със секири и кинжали. Общият хаос се подсилваше от виковете и писъците на жертвите. Много от тях загинаха, преди още да се надигнат. Но някои, които бяха спали в отсрещния край на помещението, успяха не само да станат, но и да организират нещо като отбрана. Касапницата постепенно се превърна в яростна ръкопашна схватка.

Въпреки напредналата си възраст, Алфрей подскачаше чевръсто и поваляше един след друг съпротивляващите се коболди. Хаскеер замахна със секирата си, разцепи главата на един коболд, завъртя се на пети и заби острието в корема на друг.

На Джъп се падна противник, въоръжен с рапира. Джъп изби оръжието му с един удар и заби меча си в окото му.

Клането секна също така внезапно, както беше започнало. Коболдите бяха изтребени до крак.

Страк обърса кръвта и потта от челото си.

— Бързо! — кресна той. — Намерете цилиндъра, преди да са дошли още!

Войниците се разпръснаха и започнаха да тършуват из къщата. Ровеха из дрехите на убитите, преобръщаха сламениците, разхвърляха във всички посоки вещите им.

Страк се наведе над един коболд, който се оказа не толкова мъртъв, отколкото очакваше. Коболдът се изправи рязко и понечи да го прободе с ножа си. Страк го натисна с коляно в гърдите и го промуши с меча си. Коболдът бе прикован мъртъв към земята. Страк продължи да тършува.

Вече се опасяваше, че всичките им усилия са напразни, когато Алфрей нададе вик.

Всички спряха и се обърнаха към него. Страк ги разблъска. Алфрей сочеше един посечен коболд. Цилиндърът се подаваше от пояса му.

Страк коленичи и побърза да го извади. Вдигна го високо и го огледа на светлината. Изглеждаше непокътнат.