Стен Никълс - Орки

Гората беше гъста, почти непроходима. Клоните на дърветата се виеха високо над тях, земята бе обрасла с трева — мека и влажна. Направиха временен лагер и разпратиха съгледвачи във всички посоки.

За по-сигурно Страк нареди да не се палят огньове. Първото им ядене през този ден се състоеше от почернели сухари, изсушено месо и вода.

Страк, Койла, Джъп и Хаскеер наобиколиха Моббс. Останалите се струпаха на почтително разстояние от началството. Алфрей прегледа ранените и също се присъедини към тях.

— Дариг засега се държи — докладва той. — Но треската на Меклун се усили.

— Прави каквото ти е по силите — отвърна уморено Страк. След това насочи вниманието си към Моббс.

Гремлинът отказа да яде и прие съвсем малко вода. Страк предположи, че страхът е потиснал апетита му.

— Не виждам от какво се страхуваш — опита се да го успокои той. — Стига да си честен с нас. — Той вдигна цилиндъра. — Искам да ми кажеш какво точно знаеш за този предмет и защо той може да откупи живота ти.

— Може да откупи и вашите — отвърна Моббс.

— Така ли? — намръщи се Койла.

— Зависи доколко цените наследството, което са ви оставили вашите предци, и дали сте готови да следвате отредената ви съдба.

— Празни думи, за да отложи края си — изръмжа Хаскеер. — Дайте да го намушкам.

— Нека каже каквото има да казва — възрази Джъп.

Хаскеер изгледа свъсено джуджето.

— Ти май си на негова страна?

— Аз съм този, който ще реши има ли смисъл в думите му — обади се Страк. — Говори по-бързо, Моббс.

— За да ме разберете, трябва да познавате поне малко историята на нашата земя, но се боя, че тя вече е достояние само на малцина.

— Уф, сега пък ще ни разказва приказки — пухтеше Хаскеер. — Хубаво, нали не бързаме за никъде.

— Млъквай! — сряза го заплашително Страк.

— Не знам за другите, но аз имам известна представа за миналото на Марас-Дантия — обади се Алфрей. — Какво се опитваш да ни кажеш, гремлине?

— Без да обиждам никого, повечето от това, което си мислите, че знаете, и което смятате, че е станало, е всъщност само смесица от легенди и митове. Аз посветих част от живота си да изуча истинския ход на нещата, които са ни довели до настоящото положение.

— Човеците са тези, които ни доведоха до това положение — обяви Страк.

— Така е. Но появата им е доста скорошна от историческа гледна точка. Преди това животът в Марас-Дантия не е претърпявал промени от незапомнени времена. Вярно е, че отделните раси са враждували помежду си и честата смяна на съюзници е водела до постоянни конфликти. Но земята е била достатъчно голяма, за да могат всички да живеят в хармония — повече или по-малко.

— А после дошли хората — намеси се Койла.

— Да. Но колко от вас знаят, че е имало две нашествия на тази отвратителна раса? И че в началото взаимоотношенията им с древните народи съвсем не са били враждебни?

— Майтапиш се — не повярва Джъп.

— Това е факт. Първите преселници, прекосили Сцилантийската пустиня, били самотници или малки групи. Те били пионери, дирещи нова граница или бягащи от закона, или просто хора, които се надявали да започнат живота си отново.

— Бягащи от закона? — повтори Хаскеер. — Никой няма да повярва на дрънканиците ти, грознико.

— Говоря само истината такава, каквато я открих, колкото и да ви е трудно да я преглътнете. — В гласа на гремлина се долавяше накърнена гордост.

— Продължавай! — подкани го Страк.

— Въпреки че обичаите им се сторили странни на местното население — и все още ги намираме за такива, — новодошлите били оставени на мира. Трудно е да се повярва, нали?

— Абсолютно — съгласи се Койла.

— Част от хората дори започнали да се кръстосват с представители на древните народи и в резултат се пръкнали странни и чудати хибриди. Но това и вие го знаете, защото кралицата, чиито последователи сте, е плод на подобно съчетание.

— Дженеста. И «последователи» не е най-точната дума — каза Койла.

— Но за това ще говорим по-късно. Ако ми позволите да се върна към този въпрос, разбира се — добави Моббс с прискърбно изражение. — Докъде бях стигнал всъщност?

— До първите заселници — припомни му Алфрей.

— О, да. Та както казах, първата вълна се спогодила съвсем добре с древните народи. Втората била различна. Можем да я наречем по-скоро потоп. — Той се подсмихна на собствената си духовитост. Орките го гледаха с каменни лица. — Тъй де. Второто нашествие на човеци не било като първото. Това били жадни за земи разбойници и плячкосници, за които ние сме били само досадна пречка. Още с появата си те ни намразили и започнали да се боят от нас.