Стен Никълс - Орки

— Известно е, че Вермеграм била надарена с изключително дълголетие.

— Какво? — подскочи Хаскеер.

— Дълъг живот, глупако — повтори Койла. — Значи Дженеста и сестрите й също са много стари. Така ли е, Моббс?

— Не е задължително. Всъщност Дженеста вероятно е на възрастта, на която изглежда. Спомнете си, че наскоро се заговори за смъртта на Вермеграм и изчезването на Арнгрим.

— Значи Вермеграм е била в доста напреднала възраст, когато е излюпила дъщеричката си. Да не искаш да кажеш, че е запазила плодовитостта си и на старини? Това е безумие!

— Не зная. Вярно е обаче, че е притежавала изключителни магьоснически способности. А като се има предвид този факт, всичко е възможно.

Страк извади цилиндъра от пояса си и го положи в краката си.

— И какво общо има тя с това нещо?

— В най-ранните записи, в които се говори за Тентарр Арнгрим и Вермеграм, се споменава и този предмет. Или по-скоро се говори за познанието, което той съдържа в себе си. А познанието, както знаете, е сила. Сила, за която мнозина биха дали живота си.

— И що за сила е това?

— Тук историята става доста мъглява. Доколкото можах да разбера, това е някакъв вид… нека го наречем ключ. Ключ към познанието. Ако съм прав, той ще хвърли светлина върху много неща, между които и възникването на древните народи, включително и на орките. На всички нас.

Джъп се загледа в цилиндъра.

— И това, което е вътре, ще отговори на всички тези въпроси?

— Не. То ще ви «тласне» към отговорите. Ако разсъжденията ми са верни, то ще ви покаже пътя. Подобно познание не се постига лесно.

— Това са само конски фъшкии — избухна Хаскеер. — Защо този дребосък не говори на понятен език?

— Млъквай! — махна с ръка Страк. — Моббс, доколкото разбирам, ти смяташ, че в цилиндъра се съдържа нещо важно. И нищо чудно, като се има предвид колко държи на него Дженеста. Но какво точно искаш да кажеш?

— Познанието е неутрално. Обикновено то не е нито добро, нито лошо. Може да се превърне в сила на просветлението или в зло, в зависимост от това кой го притежава.

— Е, и?

— Ако попадне в ръцете на Дженеста, нищо добро няма да излезе от него — добре е да го знаете. Ето защо трябва да иде в добри ръце.

— Искаш да кажеш, че не бива да й връщаме цилиндъра? — попита Койла.

Моббс не отговори.

— Така ли е? — настоя тя.

— Много сезони съм преживял и много неща съм видял. Ще умра спокоен, ако се изпълни едничката ми надежда.

— И тя е?

— Не го ли усещате в сърцата си? Моята най-съкровена мечта е да си върнем земята. Да възстановим света такъв, какъвто е бил някога. Силата, която крие в себе си тази реликва, може би ще е достатъчна, за да го постигнем. Казвам «може би». А може и да е само първата стъпка от едно дълго пътешествие.

Страстта, с която произнесе тези думи, накара присъстващите да замълчат.

— Да я отворим — предложи след малко Койла.

— Какво? — Хаскеер скочи на крака.

— Не ти ли е любопитно какво има вътре? Не искаш ли тази сила да освободи земята ни?

— Как ли пък не, луда кучка такава! Да не искаш да ни изтреби всички?

— Признай го, Хаскеер — ние и без това сме обречени. Ако се върнем в Каменна могила, нито цилиндърът, нито пелуцидът ще ни спасят от гнева на Дженеста. Ако някой мисли иначе, значи е кръгъл глупак.

Хаскеер изгледа останалите.

— Имате повече разум от тази тук. Кажете й, че греши.

— Не съм сигурен, че греши — отвърна Алфрей. — Според мен ние подписахме смъртните си присъди в часа, когато не изпълнихме задачата навреме.

— Тогава какво можем да загубим? — попита Джъп. — Вече и домове си нямаме!

— Очаквах подобно нещо от теб — озъби се Хаскеер. — И без това мястото ти не е сред нас. Какво те е грижа дали ще живеем, или ще измрем? — Погледна към Страк. — Прав ли съм, капитане? Ние знаем по-добре от една женска и някакво си джудже. Нали?

Всички се втренчиха в Страк. Той мълчеше.

— Кажи им! — повтори Хаскеер.

— Аз съм на мнението на Койла — заяви Страк.

— Ти… Не може да говориш сериозно!

Страк не му обърна внимание. Виждаше усмивката на Койла и няколко орки в тълпата, които кимаха одобрително.

— Да не ти е избила чивията? — подскочи Хаскеер. — Не го очаквах от теб, Страк. Нима искаш да зарежем всичко?

— Искам само да отворим цилиндъра. Останалото вече отдавна сме го зарязали.

— Страк има предвид, че можем просто да махнем печата и да надзърнем вътре. А после пак да го затворим. Нали, капитане? — попита Джъп.

— Ами ако кралицата разбере, че сме го отваряли? Представяте ли си колко ще се ядоса?