Стен Никълс - Орки

— Побъркани значи? — повтори водачът и ги погледна обидено.

После се обърна към трупа и се втренчи в него. Наведе се, сграбчи малкия пръст на дясната ръка на Бретаг и го отчупи с пукот. От строшеното място се вдигна облаче сивкав прах.

Гневните викове на Хаскеер бяха потушени от нови удари. Огньовниците забъхтиха и Джъп, за да не се почувства ощетен. Игнорирайки протестите на пленниците, водачът вдигна пръста и го разгледа отблизо. После го хвърли неочаквано в огъня.

Пламъците лумнаха дваж по-силно, изстрелвайки безброй подскачащи във въздуха искри. Цветът на огъня започна да се променя — беше ту изумруден, ту тюркоазен или аленочервен. Трудно беше да повярват, че изсъхнала оркска плът е в състояние да предизвика подобни фойерверки. Хаскеер и Джъп бяха запленени от картината.

— Това е колкото да вкусите от силата на вашия Бретаг — обяви водачът. — Ако съблюдаваме необходимия ритуал, при внимателно стриване на трупа полученият материал ще ме дари със силата на магьосник.

— Нещо ти хлопа дъската — изсумтя презрително Джъп.

— Ти го казваш. — Водачът помръдна с рунтавите си вежди. — Но за съжаление няма да си тук, за да се увериш, че грешиш. Защото ритуалът изисква едно малко жертвоприношение. — Той даде знак на подчинените си. — Пригответе ги!

— Така до никъде няма да стигнем — оплака се Алфрей.

— Други предложения? — попита го Страк.

— Дали да не се разделим на по-малки групи и да ускорим търсенето?

— Няма да се разделяме повече.

Известно време яздиха мълчаливо.

По някое време Койла вдигна ръка.

— Вижте там! — На отсрещния бряг се виждаше мъждукаща светлинка. — Наши ли са? — попита тя.

— Дори онези двамата не са толкова глупави, че да запалят огън — увери я Страк.

— Тогава? — попита Алфрей.

— Да идем да проверим. — Той се извърна и подвикна на следващите ги оръженосци.

Навлязоха сред невисоки шубраци, които по тези места слизаха почти до брега.

На един хвърлей пред тях се изправиха неколцина оръженосци, които им замахаха. Веднага щом ги доближиха, те разказаха задъхано за решението на Хаскеер и Джъп да продължат сами.

— Само това ни липсваше! — кипна Страк. — Сега освен трупа трябва да спасяваме и тия двама идиоти.

— Как ще действаме? — попита Койла.

— Разделяме се на три групи. Ти ще поведеш едната. Калтмон и Дариг, вие оставате тук при конете. Значи ще разполагаме с… двайсет и шестима оръженосци. Аз и Алфрей ще вземем по осем. На теб се падат десет.

— Благодаря за оказаното доверие — рече Койла.

— Положението ти е по-особено от нашето, десетник. Объркаш ли нещо, изпадаш от дружината.

— Какъв е планът? — попита Алфрей.

— Пределно прост. Навлизаме от три страни в горичката. Първостепенната задача е да спасим Хаскеер и Джъп, а след това и Бретаг — стига да успеем. Въпроси?

Нямаше. Те се разделиха бързо на три групи и се отправиха в указаните посоки.

На Койла се падна десният фланг. Скоро след това навлязоха в горичката. Не се мяркаха никакви часовои. Видяха кладата и тялото на Бретаг, проснато на една скала, както и завързаните до него Хаскеер и Джъп. Двама човеци ги охраняваха, третият се занимаваше с някакъв ритуал. Останалите вълчеглави стояха по-назад, припявайки полугласно.

Койла се обърна към най-близкия оръженосец.

— Ти беше Слеттал, нали? — прошепна.

— Тъй вярно.

— Кои от вас са добри с лъковете?

— Колко добри? — смръщи вежди той.

— Колкото да уцелят от първи път онези, които пазят стотниците.

— Съжалявам, десетник. Бива ни с лъковете, но чак толкова…

— Трябваше да се досетя — въздъхна тя. — Добре, ще се справя сама. — Той й подаде лъка си, но тя махна с ръка. Нави един от широките си ръкави и отдолу се показа калъф с метателни ножове. — Предпочитам тези — рече тя и извади един от ножовете.

Слеттал погледна към двете цели и поклати глава.

— Едва ли ще успееш.

— Ще опитам. Бъдете готови да се хвърлите в атака, ако се получи. Ако не стане, първо нападаме двамата пазачи и онзи, дето се прави на жрец. И да убият стотниците, поне ще отмъстим за тях. А сега — пригответе се.

Тя си даваше сметка, чу другите Върколаци ще нападнат всеки момент. Нямаше време за губене. Избра за първия опит по-трудната цел — мъжът, който почти се бе скрил зад Хаскеер. Вторият, който държеше Джъп, бе полуизвърнат с гръб към тях. Този, когото сметнаха за водач или жрец, продължаваше да издава странни звуци. Ритуалът наближаваше своята кулминация.