Стен Никълс - Орки

— Точно в това е проблемът. Сега долавям много повече сигнали. Трудно ми е да ви обясня. Нещо като да си заслепен от светлина.

Страк вече имаше нов план.

— Ще се разделим на две групи и ще обходим района на север и на юг. Аз ще поведа едната група, заедно с Алфрей и Койла. Взимаме половината оръженосци и поемаме на юг. Хаскеер и Джъп, при вас остава другата половина. Ако някой се натъкне на нещо, с което не може да се справи, праща вестоносец до другата група.

Малко след това се разделиха.

Групата на Страк тръгна покрай брега. Джъп и Хаскеер постъпиха по същия начин. Скоро се изгубиха от погледите си. Известно време яздиха мълчаливо, после Койла попита:

— Не е ли рисковано тези двамата да бъдат заедно, капитане?

— Кои?

— Джъп и Хаскеер, разбира се.

— Вярно е, че не хранят пламенна любов помежду си, но когато положението стане напечено, те са преди всичко Върколаци. Пък и не са новоизлюпени, нали? Знаят какво да правят.

— Друг път натъквал ли си се на тези огньовници?

— Аз не. Някои от другите дружини обаче са ги срещали.

— Не са многобройни, но са ужасни фанатици — обади се Алфрей. — А това понякога е далеч по-опасно.

— Какъв е планът, ако ги открием?

Страк я погледна така, сякаш намираше въпроса й за странен.

— Ще ги избием до крак, разбира се. Какво друго?

— Отваряй си очите на четири.

— Ама че тъпо нареждане — озъби се Хаскеер. — Какво си мислиш, че правя?

— Нямам представа — рече джуджето. — Чешеш си оплождащите торбички?

— Слез от коня да ти натикам главата в задника.

— Пак ще е по-добре, отколкото да ти гледам лицето.

— Ако искаш да ти сменя физиономията, само кажи.

— Да бе, по средата на мисията. Много умно, няма що.

— Стотници! — повика ги тихо един оръженосец.

— Какво? — отвърнаха двамата в хор.

— Ето там — посочи им той.

Вдясно от тях стърчаха няколко самотни хълма, обрасли с горички. Между дърветата се виждаше трепкаща светлина на огън.

Хаскеер и Джъп дадоха знак на колоната да спре.

— Какво мислиш? — попита Хаскеер.

— Да идем на разузнаване.

— Всичките ли?

— Не, ще се справим и двамата.

Наредиха на оръженосците да останат при конете, а те продължиха.

Приближиха се пълзешком към горичката, като криволичеха между шубраците. Най-сетне пропълзяха до самия край на полянката.

В центъра й бе запален голям огън. Около него се бяха събрали двайсет-трийсет човеци, хвърлящи издължени сенки в мрака. Главите им бяха много странни.

Хаскеер се опули.

— Тези пък от коя раса са?

— Това са човеци, тъпчо — прошепна Джъп. — Носят вълчи глави. — Нещо друго привлече вниманието му. — Погледни нататък.

В далечния край на осветения кръг тялото на Бретаг бе положено върху една плоска скала. Един от вълчеглавите човеци се беше надвесил над него. Съдейки по странните звуци, които издаваше, и по движението на ръцете му, той извършваше някакъв ритуал.

— Ние сме до тук. За останалото ще трябва да повикаме целия отряд — рече Джъп.

— Правилно — кимна Хаскеер.

— Грешите.

Дори нямаха възможност да се обърнат, за да видят кой ги е заговорил. Нечий груби ръце ги уловиха и вдигнаха на крака. Около половин дузина човеци с вълчи глави, чиито челюсти бяха зинали в зловещи усмивки, ги наобиколиха. Опряха ножове в гърлата им, разоръжиха ги и им завързаха ръцете.

Хаскеер метна злобен поглед на Джъп.

— «Сами ще се справим, а?» — подигра му се той.

— Я тихо! — нареди им един от човеците. — Ще говорите, когато господарят ви пита. — Той намигна на другарите си и те се изкискаха злорадо.

Изведоха пленниците на поляната и като ги видяха, присъстващите замлъкнаха. Преведоха ги пред изумените погледи на коленичилите и спряха при онзи, който се бе надвесил над тялото на Бретаг. Съдейки по арогантните му маниери и повелителния начин, по който се обръщаше към останалите, той бе водачът на сектата.

Човекът огледа Джъп и Хаскеер, с очи, мъртвешки като тези на вълка на главата му.

— Тъй значи, неканени гости. При това низши твари.

— Във всеки случай не по-низши от вас — озъби се Джъп и си спечели зашлевяване през лицето. От ноздрите му потекоха тънки струйки кръв.

— Какво ще правите с Бретаг? — попита Хаскеер.

— Ще му източим магията — отвърна водачът с твърда решимост в гласа. — Също както вие я точите от земята.

— Мен лично не ме бива в тези работи — отбеляза спокойно Хаскеер и получи ритник в корема.

— Каква магия очаквате да намерите в един труп? — попита ядно Джъп. — Побъркани копелета!