Стен Никълс - Орки

Внезапно блесна ослепително ярка оранжева светлина. Между пръстите на Дженеста се появи нещо, което приличаше на огнена топка и оставяше след себе си жълтеникави, пламтящи нишки. Топката се удари в една от купчините дърва и я разпали с оглушителен тътен. Тълпата започна да крещи възторжено.

— Хляб и зрелища — подсмихна се Алфрей, който не изглеждаше особено впечатлен.

— О, стига — рече джуджето. — Бретагов ден съществува много преди тя да се появи.

— Да, и тя го открадна за свои цели.

Те насочиха погледи към кладата, която бързо се разгаряше. Ала ентусиазмът им се бе изпарил.

Върколаците се навъртаха на верандата на тяхната хижа, когато Рефдоу се върна от мисията, на която го бяха пратили.

— Взе ли? — попита Страк.

— Да, капитане. — Усмихнат, той му подаде една малка торбичка.

Докато Страк я отваряше, другите се струпаха около тях. Вътре имаше известно количество кристален прашец, който излъчваше едва забележимо розово сияние.

— Изглежда го бива — прецени Алфрей.

Койла се наведе и надзърна вътре.

— Хъмм, пелуцид. Това ще ни оправи настроението.

— Няма нищо по-добро от едно стабилно зареждане с кристална светкавица — съгласи се Джъп.

— Само не си мислете, че ще ви стане навик — предупреди ги Страк. — Днес ще ви позволя, в чест на Бретаг. Алфрей, ще бъдеш ли така любезен?

Ветеранът изрови от торбата си хаван и чукало, след това се зае да стрива кристалчетата на ситен прах. Рефдоу му помагаше да го оформя на бучки.

Не след дълго първите лули бяха запалени и из въздуха се разнесе благоуханен аромат.

Джъп изпусна голям облак бял дим и промърмори:

— Този Бретаг започна да ми става симпатичен.

— Виждам, че взе да ти идва акъла в главата — отвърна Хаскеер. — Само гледай да не се подмокриш.

— О, тайната ми… уф… тоест, майната ти — запелтечи джуджето.

Хаскеер се опули.

Останалите си разказваха случки и се заливаха в заразителен смях. Оръженосците се отдадоха на чудатото оркско изкуство на самохвалство, разкрасявайки собствените си подвизи до абсурдни размери. И всичко това сред постоянен кикот.

Страк се облегна на стената, скръстил ръце на тила си.

— Празненството сигурно ще започне след около час.

— Само не знам дали ние ще можем да се държим на краката си по това време — подметна Алфрей.

Джъп бе някъде по средата на дълъг и заплетен виц, когато Койла неочаквано го прекъсна.

— Кои са тези?

Трима орки препускаха към тях. На гърба на единия се вееше пурпурна пелерина.

— По дяволите! — изруга Страк и се изправи неуверено на крака. — Крелим.

— Кой? — втренчи поглед в него Койла.

— Това е Крелим. Адютантът на генерала. Ставайте! Надигайте се, мързеливци!

Наложи се обаче да влезе в действие и ботушът му. Орките се изправяха неохотно, като изтупваха прахта от бричовете си.

След като си размениха нехайни поздрави, Крелим премина право към въпроса.

— Заповед от генерал Кустан. Специална задача. Трябва да дойдете с мен. Веднага.

— Ама днес ли? — ококори се Страк. — Необходимо ли е настина…

— Враговете ни не се съобразяват с нашите празници, капитане, и не са ме пратили тук, за да обсъждам този въпрос с вас. — Той се изправи на седлото и ги огледа един по един. — Напъхайте си главите в кофи с вода, ако трябва, но искам да се размърдате час по-скоро!

Роптаейки на висок глас, орките тръгнаха да си събират снаряжението.

Междувременно тълпата продължаваше да расте. Без да продумат, Крелим и помощниците му ги преведоха през площада и се отправиха към шатрата. Отвън имаше голяма група орки, както и отряд на почетната гвардия.

— Брей, имперската гвардия на Дженеста — подсвирна от учудване Алфрей.

Страк кимна, все още опитвайки се да прогони мъглата от главата си.

Слязоха от конете и Крелим нареди на оръженосците да останат отвън. Той въведе вътре Страк, Хаскеер, Алфрей, Джъп и Койла.

В шатрата имаше още часовои — живи и мъртви. Постовите, които трябваше да пазят Бретаг, бяха проснати на земята с прерязани гърла или забити в гърбовете ножове. Кръв имаше чак по стените.

Но това, което ги потресе, бе че от Бретаг нямаше и следа.

Джъп огледа празния трон и обяви:

— Хаскеер, ти май излезе прав. Този е станал и си е тръгнал.

— Но ти няма да можеш да го направиш, ако не си затвориш веднага устата.

Страк им махна да замълчат. Крелим посочи разрязания отвор в дъното на шатрата.

— Ето как са влезли.

— Защо въобще някой ще го взема? — зачуди се Койла. — Искам да кажа — за какво им е притрябвал?