Стен Никълс - Орки

— А това е Джъп — продължи Алфрей.

Джуджето й намигна дяволито. За миг на брадясалото му лице блеснаха два реда бели зъби.

— Очаквах някой… — поде Койла и млъкна.

— По-висок?

— Не толкова нисък — отвърна тя суховато. — Аз, разбира се, знам, че в дружините има и джуджета…

— Вие, орките, не сте единствените, родени за воини.

— Да, в сънищата ти — промърмори Хаскеер.

— И в твоите кошмари — озъби му се Джъп.

— Млъквайте! — скастри ги Страк.

Те преглътнаха следващите си реплики и замълчаха.

Алфрей се покашля, преди да продължи.

— Оръженосците. — Той ги посочи един по един. — Това е Кестикс. До него са Финдже и Зода. Хустук, Бохсе, Слеттал, Дариг. И още — Вобе, Лиффин, Носкаа… Калтмон, Релбид, Меклун… Рефдоу, Гант, Джад… това там са Гледег, Точе, Брегин. — Той присви очи, за да разгледа тези, които бяха най-далеч. — Талаг и… Сифи. И Неп, Орбон и Елдо най-отзад.

Някои от оръженосците й кимнаха усмихнато, други я поглеждаха резервирано.

— Така — намеси се Страк. — Ще се настаниш там отзад — той посочи през рамо към дървената хижа зад тях, на която бяха заковани щитове с гербовете на клана. — Но днес ни чака още много работа. Да видим докъде са стигнали с приготовленията за празненството.

— Нямам нищо против — сви рамене Койла.

Някои от орките закимаха одобрително.

Отправиха се към главния площад, като Койла тръгна с офицерите. Оръженосците крачеха на група отзад и си шушукаха възбудено.

Тълпата все повече се сгъстяваше. Виждаха се предимно орки, както и следваше да се очаква в ден като този, но имаше и представители на други народи, включително и пантеонисти. Разминаха се с няколко официални пратеници-гремлини, които ходеха важно-важно, загърнати в дългите си роби. Прислужници-елфи с изящни фигури си проправяха път през тълпата. Срещаха се и горделиви бруни, прочутите укротители на дракони, чиито ескадрони се рееха високо в небето над града.

Откъм източния океан повя мразовит вятър. Всеки момент щеше пак да завали.

Алфрей се загърна по-плътно в куртката си и пръв наруши мълчанието.

— С всяка година става все по-лошо. По мое време Бретагов ден беше лятно празненство. А вижте какво е сега.

— Човеци — произнесе с отвращение Хаскеер. — Те изяждат магията.

— По-скоро унистите — поправи го Алфрей. — Те и техният проклет бог.

— Унисти, пантеонисти, една стока са всичките.

— Внимавай какво говориш, Хаскеер — предупреди го Страк. — Кралицата не обича подобни приказки.

— Кралицата не обича никого — промърмори едва чуто Алфрей. — Ще подкрепи пантеонистите само ако й е изгодно.

— Стига празни приказки — изгуби търпение Страк и се озърна дали някой не ги подслушва.

— Не зная почти нищо за този ваш празник — призна си джуджето. — Пък и за първи път идвам в Каменна могила. Разкажете ми за него.

— Призна си, че си невежа, а? — присмя му се Хаскеер.

— Ако има невежа сред нас, това си ти.

— Бретаг е един от нашите велики вождове — побърза да се намеси Алфрей. — Това поне си го чувал.

— Разбира се — ухили се Джъп. — Но само толкова.

— Честно казано и ние не знаем много повече. Не знаем например откъде се е взел и кога точно е живял, освен че е било преди около един век. Това, което се знае със сигурност обаче, е, че е предвождал орките в множество величави победи. Било е по времето, когато Обединените оркски кланове са били истинска сила. Преди всичко да започне да се разпада. Та по онова време някои от древните народи възнамерявали да ни поробят, но той осуетил плановете им. Тачим го като наш освободител.

— Жалко, че и сега си нямаме такъв — отбеляза намръщено Койла.

От изражението на Страк личеше, смята и нейното изказване за опасно, но въпреки това премълча.

Докато се промъкваха през тълпата, Койла се озова малко по-назад от останалите, в компанията на джуджето.

— Ще чуеш ли един съвет? — попита я той.

Тя кимна.

— Внимавай какво говориш. Вече не си в ордата. Нашата група е малка и всичко се знае. — Той я остави да премисли чутото и добави: — Не че не съм съгласен с теб.

— Разбрах. Един въпрос?

— Давай.

— Защо се джавкате двамата с Хаскеер?

— За нищо конкретно. Но с джуджетата е така. Мнозина обичат да се заяждат с тях.

— Искаш да кажеш, заради славата им на… фурнаджийски лопати?

— И двамата знаем за какво става въпрос, Койла. Моите сънародници се славят като сребролюбци, привикнали да са верни на оногова, който плаща най-много, пък дори и това да са унистите. Някои го смятат за предателство. Аз пък го намирам за… прагматично.