Стен Никълс - Орки

Страк се огледа и изкомандва:

— Мир-рно!

Оркът, който се приближаваше към тях, бе поне на четирийсет сезона. Дори да ги нямаше знаците върху скулите, обветреното му лице щеше да е достатъчен белег за високото му положение във войската. Той огледа с подпухнали очи скупчилите се от двете страни орки — две дузини оръженосци и четирима офицери.

— Генерал Кустан! — Страк отдаде чест, опрял юмрук в гърдите си.

— Свободно, капитане. И останалите също.

Войниците се отпуснаха и се приближиха, разглеждайки с любопитство непознатата, която придружаваше генерала.

— Съжалявам, че ви развалих забавата — рече генерала, — особено на днешния ден.

— Няма проблем, генерале — увери го Страк. — Какво ви води насам?

— Идвам да ви представя новото попълнение.

Орките отново стрелнаха с любопитни погледи онзи зад него.

— Благодарим, генерале. Днес ли ще постъпва при нас?

— Да, капитане.

— На Бретагов ден? — попита един стотник. Сетне се сепна и добави: — Моля за извинение, генерале.

Страк му хвърли убийствен поглед.

Генералът изглеждаше по-благосклонен.

— Няма нищо, стотник…

— Хаскеер, генерале.

— Стотник Хаскеер. Живеем в неспокойни времена. Дори Бретагов ден не е изключение, когато става дума за военни дела. Искам този десетник да постъпи незабавно при вас.

Хаскеер кимна с мъдър вид, сякаш разговаряше с някой равен. Страк предполагаше, че му се бе разминало така лесно само заради празника. Реши по-късно да го нахока за поведението му.

Кустан махна на конника да се приближи.

— Има доста победи зад гърба си — обясни генералът. — Напълно отговаря на високия стандарт на вашата дружина, плюс стратегическо мислене.

Конят изтопурка и спря в калта. Ездачката скочи чевръсто от седлото.

— Десетник Койла — обяви генералът.

Страк я огледа. Бяха приблизително на една възраст, с разлика не повече от няколко сезона и със сходно телосложение. Грубоватата й сипаничава кожа имаше съвсем здрав вид, а под нея се изопваха яки мускули. В очите й се четеше гордост и самоувереност. На лицето й бе изписано спокойствие. Нямаше никакво съмнение, че пред тях стои една красива орка.

Тя отвърна открито на погледа му. Това, което видя, бе напълно според очакванията й: обветрен от сражения, наперен от победите воин на зряла възраст, привикнал да му се подчиняват. Но имаше и нещо друго, едва доловим намек за по-дълбоки качества, неприсъщи на обикновения войник. Може би по тази причина, рече си тя, Страк се слави сред останалите орки.

— Добра среща! — каза тя и му протегна ръка.

Той я пое по войнишки маниер, поставяйки другата си ръка на рамото й.

— На теб също. И добре дошла при Върколаците.

Койла огледа другите, като се спираше за част от секундата на всяко лице, за да го прецени или запомни. Загледа се малко повече в джуджето, чиито белези върху скулите показваха, че е стотник. След това погледна отново към Страк. През цялото време не пророни нито дума.

— Това е една от най-дръзките ни дружини — рече й генерал Кустан. — Надявам се да намериш мястото си сред тях. От това, което научих за теб, мисля, че ще се харесате. Но да знаеш, сбъркаш ли в нещо, когато си при Върколаците, може да се простиш с живота си.

— Разбирам, генерале.

Кустан вече се отдалечаваше към коня си. Върколаците отново застанаха мирно.

— Успех, десетник — пожелай той, докато измъкваше затъкнатите си в колана ръкавици. — И приятен ден! — обърна се той към останалите.

Те го изпроводиха с погледи, докато се качи на седлото и потъна в тълпата. Без съмнение се бе отправил към двореца в Каменна могила, чиито стени лъщяха недалеч от тях и чиито кули стърчаха към оловносивите облаци.

Койла и Върколаците се огледаха отново.

— Какво стана с офицера, когото замествам? — попита тя неочаквано.

— А ти какво мислиш? — отвърна с въпрос Страк. — На война има и жертви. Ако това те безпокои…

— Не, не ме безпокои. Всъщност го очаквах. Та, откъде да започна?

— Знам ли, що трябваше да те довеждат на Бретагов ден? — изсумтя отново Хаскеер.

— Ден като всеки друг — отвърна един от орките, който очевидно бе по-възрастен от останалите и също като Койла имаше знаци на десетник. Той се обърна към Страк. — Дали първо да не я представим на дружината, капитане?

Страк кимна.

— Аз съм Алфрей — представи й се възрастният орк. — Хаскеер вече го познаваш. Той е…

— Глупак — избърбори джуджето.

Двамата стотници размениха кръвнишки погледи.