Стен Никълс - Орки

Хаскеер се наведе да докосне един огромен сапфир, но се дръпна уплашено, когато камъкът внезапно засия с разноцветни светлини.

Койла спря пред портала и го огледа.

— Какво, по дяволите, е това?

— Нещо, което стои тук от много време — отвърна Серафейм.

Когато и последният орк влезе вътре, Страк нареди:

— Затворете вратите!

Трябваше да се посбутат в тясното помещение, за да успеят да затворят. Необходими бяха петима орки, за да поместят масивните метални криле. Когато най-сетне ги затръшнаха, земята под краката им се разтресе. Единствената светлина сега извираше от камъните по пода и стените.

Серафейм кимна. Двамата със Санара се покатериха на самия край на инкрустираната със светещи камъни платформа.

— Представете си, че този свят е само един от многото — поде той. — И че броят им е безконечен. Много от тях ще са досущ като този или ще се различават съвсем малко. Други обаче ще са невъобразимо различни. А сега се опитайте да си представите, че тези светове са разположени един до друг, простирайки се във вечността. Сякаш са подредени на безкрайна равнина. — Той се вгледа в лицата им, опитвайки се да определи доколко следят мисълта му. — Преди много време нещо е разчупило тази равнина. В нея се е появила дупка, или коридор, ако щете, през който съществата могли да преминават от един свят в друг, както мишките се прокрадват от една стая в друга. Този портал е всъщност вход към споменатия коридор.

— И са го изкопали мишки, така ли? — попита Хаскеер.

Наложи се някои от по-схватливите орки да му обяснят всичко отначало. Накрая изглежда и той разбра.

— Не зная кой е открил този портал — продължи Серафейм. — Нито кой го е украсил по този начин. Със сигурност е било много отдавна. В много по-скорошни времена на портала се е натъкнала Вермеграм, майката на Санара, Дженеста и Адпар. Постепенно тя узнала, че с помощта на магичните си умения може да посещава някои от другите светове, така както го прави Страк — макар и без да го осъзнава.

— Какво искаш да кажеш? — попита Страк.

— Твоите сънища.

— Откъде знаеш какво сънувам?

— Да кажем, че съм свързан със земните сили, и зная, че ти също имаш добра връзка с тях.

Страк зяпна от почуда.

— Ще те успокоя, ако ти кажа, че това не са били сънища, а кратки посещения в други светове. И по-точно — в света на орките.

— Наскоро имах друг сън — призна Страк. — Но не беше за… света на орките. В началото бях в тунел, сетне излязох от него и се озовах на странно място. Моббс беше там. — Той се сепна и допълни: — Това е един книжник-гремлин, когото срещнахме.

Всичко това бе ново за Върколаците и Страк си помисли, че ще трябва да им го обясни по-късно.

— Този сън вероятно е бил насърчен от силата, която притежават инструментумите — обясни Серафейм. — Тунелът олицетворява смъртта и прераждането.

Страк едва сега започна да вижда известен смисъл в преживяното. Надяваше се само, че там Моббс ще намери покой.

— Това, което исках да ви кажа, бе, че този портал съществува тук много преди появата на ледниците — продължи Серафейм. — С промените в климата броят на слуагите е започнал бързо да намалява. Те се опитват безуспешно да активират портала, за да могат да се върнат в своя свят.

— А ти искаш да им попречиш да го направят? — попита Койла.

— Искам само да им отнема контрола върху портала. Така няма да могат да изпратят завоевателни орди на множество други светове. Това не бива да става.

— Всичко това са пълни глупости — отряза неочаквано Хаскеер. — Нали каза, че ще ни покажеш нещо.

— Затова ви доведох при портала — отвърна Серафейм. — Не бих могъл да го задействам без помощта на звездите. Вихърът, който се образува вътре, всъщност е силата, която може да те пренесе в някой от паралелните светове. — Той се приближи до портала и направи нещо с един от камъните. Никой не видя точно какво.

Страк зяпна от почуда. Някои от орките не можаха да сдържат възклицанията си.

Във въздуха пред тях се бе появила движеща се картина, сякаш се бе отворил прозорец. Светът, който се виждаше оттатък, несъмнено бе този от сънищата на Страк. Тучни хълмове и долини, гъсти, разлистени гори и искряща морска шир. Имаше стотици орки, които вероятно участваха в някакво празненство или надпревара. Наоколо бяха запалени огньове, край които се веселяха старите воини.

Страк въздъхна облекчено. Едва сега повярва, че не е започнал да губи разсъдъка си. Това, което виждаше, му се стори като картина от… родния дом.