Стен Никълс - Орки

Върху вратата отново се посипаха удари. Но този път никой не им обърна внимание.

— Нали ви казах, че ми пееха! — извика Хаскеер.

— Щом е така — рече му Серафейм, — значи и ти имаш малко от дарбата на вашия капитан. Ти също си медиум.

Хаскеер се ухили, горд от себе си.

— Това последното направо ме шашардиса — отбеляза суховато Койла.

— Не твърдя, че вашият другар притежава острия ум на Страк, но…

— Да бе! — прекъсна го Джъп. — Тоя дръвник!

Хаскеер го изгледа кръвнишки.

— Нешлифован диамант ще е по-точният израз — уточни дипломатично Серафейм.

Слуагите отново щурмуваха вратата. Въпреки масивния й вид този път се появи малка пукнатина там, където се събираха двете крила.

— Време е да си върнем и останалите звезди и после да активираме портала. — Той забеляза колебанието по лицата им. — Какво толкова ви задържа тук? Трябва да приемете факта, че този свят принадлежи на моя народ, независимо от всички недостатъци на човечеството.

— И да оставим хората да си живеят мирно в собствените си фъшкии след всички злини, които са ни сторили? — попита Койла.

— Може би няма винаги да е така. Възможно е нещата да се променят към добро.

— Сигурно ще ме разбереш, ако ти кажа, че ми е трудно да го повярвам.

През цепнатината изпълзяха тънки пипала. Санара вдигна стъкленицата си към тях. Течността вътре засия. Магьосницата метна сноп златиста енергия. Чу се вик, който отекна болезнено в мозъците им. Пипалата се превърнаха в димящи останки.

— Някои от вас ще трябва да останат и да пазят портала — обясни им Серафейм. — Докато другите отидат за инструментумите.

Хаскеер се пробуди от щастливия си унес.

— Ей това вече е приказка. Че от тия дрънканици ме заболя главата.

Страк посочи оръженосците, които трябваше да пазят портала заедно със Серафейм и Санара.

— Ти също, Алфрей — реши той.

— Изваждаш дъртаците от битката, а?

Страк го дръпна настрана.

— Не разбираш ли, че си ми нужен тук. Не бива в никакъв случай да губим портала. Трябва ми някой опитен, който да ръководи младежите. Виждаш ги колко са изнервени.

Алфрей изглежда прие обяснението.

Към тях се приближи Санара.

— Страк, чуй ме. Зная, че идеята няма да ти хареса, но трябва да оставиш звездата тук. — Тя вдигна ръка, за да спре възраженията му. — С нейна помощ ще мога да черпя сила от портала и да я използвам в помощ на твоите орки. Освен това, когато не е у теб, ще долавяш по-лесно песента на другите четири звезди. Така ще ги откриеш бързо.

Беше права, предложението не му се понрави, но звучеше разумно. Той извади звездата от куртката си и й я подаде.

Докато подреждаха отряда за излаз, Койла и Серафейм се озоваха един до друг. Очевидно нещо не й даваше покой.

— Доколкото разбирам, цялата тази бъркотия се дължи на Вермеграм. Защо каза одеве, че искаш да изкупиш вината си?

— Не е съвсем така. Виждаш ли… ето например вие… сте били верни на Дженеста в началото, а после…

— Изплюй камъчето де.

— Аз подтикнах коболдите да откраднат от вас първата звезда.

— Ах ти, измамнико! — просъска тя.

— Но, както ти казах, по онова време вие все още бяхте верни на дъщеря ми. Или поне така смятах. Вече твърдо бях решил да събера звездите и…

— И използва за целта коболдите. Но пък те те изиграха, нали?

Той кимна.

— И тогава реши да прибегнеш до нашите услуги. — Тя погледна към Върколаците. — Представям си какво ще стане, ако им кажа. Но няма да го сторя, докато не преминем оттатък. Ако преминем оттатък. И без това си имаме достатъчно проблеми.

Той й благодари полугласно.

В същия момент вратата поддаде. Серафейм се втурна към нея. Санара го последва. Те насочиха стъклениците си към слуагите, които се опитваха да влязат. Снопове ослепителна жълтеникава светлина покосиха първите. Разнесоха се ужасяващи крясъци. Въздухът се изпълни с миризма на изгоряла плът.

— Това бяха последните ни запаси — съобщи Серафейм и хвърли празната стъкленица. — Оттук нататък поемате вие, Върколаци.

— Ако се разделим, ще се срещнем тук — инструктира ги Страк. — А сега — напред!

Орките си запроправяха път през купчината обгорени тела.

Страк не бе обръщал внимание на странната неуловима връзка, която съществуваше между него и звездата, докато не се отдалечи на известно разстояние от нея. Почувства липсата й за първи път, когато излезе от подземния лабиринт.

Ала още докато тичаха нагоре по тесните стълби, той долови първите тонове на небесната песен да се спускат някъде отгоре. Само след секунди достигнаха още един тънещ в мрак коридор, който се отваряше към просторна зала.