Стен Никълс - Орки

Краката му бяха натежали като дънери, въздухът излизаше със свистене от горящите му гърди. Всяко стъпало му костваше огромни усилия. Той се вкопчи в перилата, опитвайки се да си помогне, като се издърпва нагоре с ръце. За миг, докато се озърташе през рамо, мярна протегнати към него пипала. Ужасът му придаде нови сили. Олюлявайки се, той продължи да следва спираловидната стълба. Вече не знаеше дали ще успее да се приближи достатъчно до вратата, за да се прехвърли от другата й страна. От слуагите го деляха само няколко крачки.

Отново го прониза остра болка. Защитата му отслабваше.

В стаята на горния етаж Страк оглеждаше мястото на предстоящото полесражение. Бяха струпали раниците, дрехите и одеялата в ъгъла, за да разчистят място за схватката. Нямаше никакви мебели, а слуагите им бяха прибрали всички оръжия.

— Бихме могли да ги замерим с Джъп — предложи Хаскеер.

Койла го тупна по главата.

Това обаче даде на Страк нова идея.

— Ей, вие двамата — той посочи двама оръженосци. — Покатерете се по издатините в стените и откачете корнизите на завесите. Всъщност дайте и завесите. Може да ни послужат за нещо.

Времето се нижеше бавно. Върколаците започнаха да хвърлят подозрителни погледи на Санара, питайки се дали тя и Серафейм не ги бяха изиграли.

Най-сетне се появи и самият Серафейм. Изникна до вратата като мираж в пустиня. Направи няколко крачки и падна на колене в краката на Койла.

— Идват… — обяви задъхано. — Четирима са.

Миг по-късно вратата отскочи и се удари в стената. Отворът й не бе достатъчно голям, за да могат да влязат и четирите чудовища едновременно. Страк забеляза, че едно от тях имаше криле и пърхаше нетърпеливо на площадката отзад.

— Сега! — извика той.

Двамата орки метнаха корнизите като копия. Запокитиха ги с такава сила, че прътовете пронизаха дори неестествено твърдата кожа на слуагите. Лепкава, черна течност потече от раната на единия. Той се люшна в отвора на вратата, запречвайки пътя на останалите, а тялото му започна да се изменя — от шестокрак вълк до змия, която се навиваше на кълбо върху пода.

Неколцина оръженосци се нахвърлиха към нея и взеха да я тъпчат ентусиазирано. Лютива пара бликаше изпод подметките им, но дори това не ги спря. Най-сетне имаха възможност да изкарат върху някого яда си. Не след дълго змията спря да се гърчи и искриците на живота угаснаха в очите й.

Тъпа болка се пробуди в главите на орките. Междувременно крилатият слуаг се нахвърли върху тях със закривените си нокти. Този път се намесиха Койла и Хаскеер, които разпънаха завесата като платно на кораб. Чудовището се вряза право в нея. Те бързо го увиха, сетне Хаскеер се стовари отгоре му с цялата си тежест. Друг орк го заблъска по главата с желязна халка, която бе изтръгнал от тавана. Върху завесата избиха зловонни петна.

През цялото това време Серафейм не бе помръднал от мястото си до вратата. Сега пристъпи напред, следван от Санара. Двамата вдигнаха ръце в жест, който далеч не бе миролюбив. Нямаше блясъци, нито облаци цветен дим. Всъщност сякаш не се случваше нищо.

Двама от слуагите бяха мъртви, но другите двама още не бяха влезли в стаята.

— Прикривайте ни — нареди Серафейм.

Страк и останалите ги наобиколиха въпреки болката, която разкъсваше мозъците им.

Джъп надникна през отвора и веднага се дръпна.

— Изглежда обсъждат какво да направят. На десетина крачки от вратата са. Други не се виждат.

— Предложения? — обърна се Страк към двамата магьосници.

Серафейм поклати глава.

— Никакви. Успяхме да ги задържим там, но нататък поемате вие.

Размахвайки металния корниз като боздуган, Страк поведе орките в атака.

Насекомоподобният слуаг се втурна надолу по стълбището, пълзящият му събрат се хлъзна след него. Орките ги последваха по спираловидната стълба. Страк размахваше корниза, опитвайки се да достигне търчащия слуаг, но той избягваше ударите му с изненадваща бързина. Другият също успяваше да се задържи на известна дистанция пред преследващите го орки. Вместо в бой дружината се оказа въвлечена в главоломно преследване.

Но когато стигнаха междинната площадка, демоните се извърнаха. Нетърпимата болка се пробуди в главите на преследвачите им. Повечето от тях паднаха на колене или се проснаха на стълбите с парализирани от агония крайници. Почти половината от дружината се оказа в безпомощно състояние.

Койла изгуби равновесие и се блъсна в една от подпорните колони. Шлемът й изхвърча и се затъркаля надолу. Пръстите й се разтвориха и корнизът, който стискаше, издрънча върху стъпалата и се търколи долу.