Стен Никълс - Орки

За щастие кралицата бе в отлично настроение. Изглеждаше развълнувана като момиче преди среща, макар че всъщност ставаше въпрос за огромно по мащаби кръвопролитие. Тя шляпна конете с юздите и насочи колесницата към предните редици на армията си. Веднага щом зае позиция, Мерсадион даде сигнал за атака.

Конете запристъпваха напред и скоро колесницата набра инерция. Следвана от своята армия и вдъхновявана от мисълта, че изглежда великолепно, кралицата се носеше право срещу противника.

Победата нямаше да е никак трудна.

Кимбал Хоброу не можеше да повярва на очите си. Само преди броени минути той командваше обсадна сила, която далеч надхвърляше изметта във вонящата дупка зад стените. Нямаше никакъв шанс да загуби. Дори можеше да изпитва слабо съжаление към нещастните пантеонисти, скупчени зад жалката си ограда, които очакваха върху им да се стовари ръката на Божия гняв.

А сега срещу него се изправяха не една, а две армии. Армии, в сравнение с които неговите сили изглеждаха като излет на духовенството.

— Какво ще правим, господарю? — попита блюстител с лъснало от пот лице.

— Божията воля — промърмори Хоброу, опитвайки се да потисне надигащата се в душата му паника.

— И това ли е изпитание, татко? — обади се Милост, извръщайки очи към него.

— Да, дъще. — Той хвърли смразяващ поглед на блюстителя, тъкмо когато земята започна да се тресе под колесницата на Дженеста. — Защо? Защо, според теб, Господ Бог ни изостави? Толкова ли е слаба вярата ни?

— Н… не, господарю.

— Наистина не е. Ние ще изтребим неверниците до крак. Божието име ще пребъде през вековете. Щом е с нас, как могат да ни победят?

Блюстителят не знаеше какво да отвърне и само поклати глава, докато Хоброу го благославяше:

— Върни се на мястото си, човече! Изпълни Божията воля!

Хоброу вече го бе прогонил от мислите си. Повика двама от най-близките си помощници и те дотичаха при него.

— Имам лоши новини за вас — съобщи им. — Зная, че жадувате да вземете участие във величественото клане, но Господ ви е отредил друго.

И двамата не изглеждаха никак обезпокоени, че ще пропуснат сражението.

— Какво е то, господарю? — подканиха го те.

— Искам да пазите дъщеря ми с цената на живота си, защото Всевишният ни учи винаги да пазим невинните.

Те кимнаха, поласкани от оказаната им чест.

— Отведете я на безопасно място. — Хоброу се наведе и целуна Милост по челото. Приличаше на дръглива, хищна птица, наведена над плячката. Тя склони леко глава, но когато я изправи, баща й вече си бе тръгнал.

Един поглед му бе достатъчен, за да се увери, че жалките сили на Гривеста гледка наброяват не повече от няколкостотин единици. Виждаше и Блудницата, препускаща право към тях, сред отблясъци на злато и стомана. Предните редове на армията й вече се бяха срещнали с неговите копиеносци и страховитият сблъсък се предаде като трус надалеч по земята. Той мярна кралицата, която крещеше от гняв, когато един от конете й се натъкна на смъртоносно оръжие.

Усмихвайки се със задоволство, Хоброу се качи на седлото и препусна право към полесражението. Как може да е толкова глупава? Кога кавалерията е успявала да си пробие път през плътна стена от тежки копиеносци? Господ наистина бе с него.

Победата нямаше да е никак трудна.

Докато ядрото на армията на Дженеста се стоварваше върху предните редици на унистката армия, Страк насочи малобройния си отряд към нейния тил.

Вярно, че конницата му трябваше да препуска нагоре по хълма, но затова пък сред противника цареше паника. Лъконосците на Хоброу успяха да пуснат само един залп от стрели, но повечето от тях не намериха целта си. Нищо чудно, защото стрелбата надолу по хълма възпрепятстваше точното определяне на разстоянието.

— Сигурно най-добрите му стрелци са в другия край на армията — подметна Койла, приведена върху гривата на коня.

— Аз не се оплаквам — захили се Хаскеер.

Върколаците вече бяха набрали пълна скорост. Колкото повече се отдалечаваха от Гривеста гледка, толкова повече се разсейваше димът. Но заради сражението пред тях към небето се вдигаха облаци от прах. Тревата беше посивяла от сажди и прахоляк и дори слънцето бе само бледо сияещо кълбо в небето. Земята под краката им се тресеше от сблъсъците и тропота на копита.

Страк погледна надясно. Както се бяха разбрали, кавалерията на Релстон заобикаляше фланга на войските на Хоброу. Самите унистки конници бяха някъде отпред, скрити зад димната завеса. Върколаците вече знаеха, че Хоброу ще запази кавалерията си за главното сражение с новопоявилата се армия.