Стен Никълс - Орки

— Какво пък, сега всяка помощ е добре дошла — сви рамене джуджето.

Страк се опита да прогони странното усещане, което се бе надигнало в него.

— Аз също нямам нищо против да се призовават боговете — рече той с насмешлив глас, — но има времена, когато мечът върши повече работа.

Койла положи ръка на рамото му и каза:

— Защо не им кажем, че държим останалите звезди?

Той се ококори.

— А защо да го правим?

Тя сви рамене, сякаш беше засрамена от предложението си.

— Ако те наистина са толкова могъщи, колкото се говори, може би могат да ни помогнат?

— Смяташ ли, че някой тук знае какво трябва да направи с тях?

— Ние също не знаем какво да правим с тях — направи физиономия Джъп.

Страк полагаше отчаяни усилия да се овладее. Странните вибрации, които го изпълваха, му пречеха да мисли. Останалите го гледаха с очакване да каже нещо, а Криста и помощничките й продължаваха да възпяват в молитвите си Троицата. Страк съжали, че нямаше възможност да сподели с Койла онова, което жрицата му бе разказала за медиумите.

Най-сетне той успя да намери опорна точка в обкръжаващата го действителност, пое си дъх и обяви:

— Все още смятам, че е най-добре звездите да останат в нас.

— Но защо? — попита Койла, малко по-силно, отколкото възнамеряваше. Някои от помощничките я изгледаха. — Досега от тях видяхме само неприятности.

— Просто не бих искал да попаднат в унистки ръце — отвърна Страк.

Койла го погледна учудено.

— Сигурен ли си, че е само заради това? Може би и на теб ти е трудно да се разделиш с тях? Ако питаш мен, започваш да се вманиачаваш в тези предмети.

— Ами да! — обади се Хаскеер. — Не ми даваш дори да ги докосна!

— Нищо чудно, след като предния път пощуря — скастри го Джъп.

— Ще млъкнеш ли ти бе? Беше заради човеците и проклетата им чума!

Преди някой друг да успее да каже нещо песента на Криста се извиси толкова, че вече не можеха да се чуват. Страк усещаше звука като забит в тялото си нож. Жрицата и нейните помощнички се поклащаха ритмично напред-назад с екзалтирани лица.

— Как издържат на това пищене? — прошепна Джъп.

— Въпросът е дали ще помогне — рече Алфрей.

— Искрено се надявам — избъбри Джъп. — Битката си е битка, но ми писна всички да ни преследват.

В продължение на няколко минути останалите бяха завладени от необясним оптимизъм. След това камбаните забиха тревожно и някой извика:

— Отвън дойде още една армия!

— О, по дяволите!

Във внезапно настъпилата тишина думите на Джъп отекнаха по-силно, отколкото бе възнамерявал.

Орките се втурнаха презглава по стълбите към платформата и заковаха там. Докъдето поглед стигаше, се виждаха само маршируващи войници, подскачащи коне и развети знамена. Ала димът от незагасените огньове в Гривеста гледка и запалените клади отвън им пречеха да различат ясно новопристигналите. Едно обаче бе сигурно — обсаждащата армия току-що се бе удвоила.

Примижавайки срещу пушеците, с притиснати към носовете кърпи, за да могат да дишат, Върколаците наблюдаваха безкрайните вълни от хора и коне, които се изтегляха назад към хълмовете. Когато авангардът на новодошлите достигна унисткия лагер, там вече нямаше никой. Ала и сега полето си оставаше залято от движещо се множество.

Страк затвори отчаян очи.

Хаскеер пръв намери сили да проговори.

— Е, сега вече лайното удари вятърната мелница!

Но изведнъж откъм унисткия лагер долетяха крясъци.

— Не ми прилича на радостно обединение — подметна Койла.

— Това са пантеонисти! — подскочи зарадвано Джъп. — Погледнете, там има орки — стотици орки! Пантеонистите са дошли да вдигнат обсадата!

— Прав си! — присъедини се към него Койла. — Нападат унистите отзад.

— Видях джуджета! — продължаваше да танцува върху платформата Джъп. — Ужасно много бяха!

— Какво пък толкова? — озъби се Хаскеер. — Има ги навсякъде, където се плаща добре.

Джъп го сграбчи за шията.

— Какво каза, козя фъшкия?

Преди Хаскеер да успее да отговори, Страк ги раздели.

— Не е време за това. Някои може ли да види чия е тази армия?

Върколаците отново напрегнаха очи през пушеците.

— Аз не мога — отказа се Койла. — Пък и какво ни интересува? Важното е, че са повече от унистите.

Страк се опря на парапета.

— Самите богове ни ги пращат. Трябва да слезем долу и да им помогнем.

В селището цареше трескава активност. Релстон раздаваше заповеди наляво и надясно. Вестоносци ги отнасяха до най-далечните места на крепостта. При северната врата се бе строил голям отряд пехотинци. Кавалеристите изкарваха конете от конюшните и се мятаха на седлата. Първите от тях вече се бяха събрали на площадчето с вира.