Стен Никълс - Орки

Пъхнаха се под навеса и наклякаха покрай стените. Алфрей остана да бди при отвора.

— Първо — поде Страк, — за всички е очевидно, че селището няма да издържи дълго. Половината от жителите не знаят как се държи оръжие, а войните на Хоброу са много дисциплинирани. Някакви предложения?

Върколаците се спогледаха.

— Ще Се бием — обади се Койла. — Какво друго?

— Точно така, «какво друго» — повтори Страк.

— Какво искаш да кажеш? — попита го Джъп.

— Искам да кажа например, че бихме могли да си вдигнем чуковете от тук. Докато защитниците се бият с онези отвън, едва ли ще могат да организират потеря.

— Значи да си намерим някоя вратичка и да търтим да бягаме, докато те се налагат при стените? — попита Хаскеер. — Що пък, идеята ми харесва.

— Не може да говориш сериозно! — подскочи Койла. — Ако не бяха тукашните, нямахме никакви шансове срещу армията на Хоброу. Не бива да ги изоставяме така.

— Благодаря за помощта — озъби се Страк. — Зная, че пантеонистите са наши съюзници — поне в известен смисъл. Но какво според теб ще се случи, ако звездата попадне в ръцете на Хоброу?

— Кой го е грижа за звездата? — подскочи Джъп. — Имаме си цели четири, забрави ли? Не ти ли стигат? Защо да си слагаме главите в торбата за последната?

Страк му хвърли кръвнишки поглед.

— Сядай и си затваряй устата! Не ти ли е ясно вече, че в звездите се крие сила? Свързано е по някакъв начин със земната магия. Ако Хоброу сложи ръка на последната, тази сила ще бъде негова.

— Или това — намеси се Алфрей, — или ще я унищожи. Но и за нас няма голяма надежда, ако излезем зад стените. Лично аз никога не съм подкрепял предателството, пък дори и спрямо човеци. Сражавахме се рамо до рамо с тях.

— Вижте — взе думата Хаскеер, като видя, че Джъп се е укротил, — това са само хора, нали? Добре де, посрещнаха ни, нахраниха ни, дадоха ни убежище, но само защото и те се нуждаеха от нас. Дори повече, отколкото ние от тях. Ако беше обратното, давате си сметка какво щяха да сторят. Такава е човешката природа.

Койла погледна замислено Страк.

— Значи предлагаш да откраднем звездата и да избягаме?

Страк кимна.

— Докато ни се удаде подходящ случай, може да останем и да се бием. Ако ще бягаме, трябва да е през нощта.

Останалите се съгласиха, някои с видима неохота. От всички Алфрей бе най-мрачен, но дори той трябваше да признае, че Гривеста гледка няма големи шансове.

След като успя да потуши собствената си съвест, Страк рече:

— Койла? Ти единствена си влизала в храма. Как мислиш, ще можеш ли да отмъкнеш звездата?

— Мисля, че ще се справя. Не би трябвало да е особено трудно. Още повече сега, когато охраната при храма сигурно съвсем е оредяла.

— Чакайте малко — сети се нещо Алфрей. — Страк, щом ще се измъкваме тайно от тук, какво ще правиш с новите попълнения? Не ми се вярва да ги зарежеш просто така.

— Нямам такова намерение, Алфрей. Аз съм орк и мисля за своите. Ще им съобщим, когато му дойде времето, не бери грижа.

— Не бях загрижен — отвърна старият лечител. — Само че не съм от онези, които изоставят събратята си.

— Нито пък аз, Алфрей. Нито пък аз. А сега какво…

Прекъсна го тревожният звън на камбаните. Чуваха се виковете на съгледвачите от наблюдателниците.

Орките скочиха и излязоха отвън. В този миг едно запалено гърне се разби на покрива на навеса. Сламата пламна мигновено и скоро цялата постройка бе обхваната от огън.

— Да се махаме от тук! — викна Страк и ги поведе към стената.

Огненият дъжд продължи още известно време, възпиран единствено от стрелците, които Релстон бе разположил зад бойниците, и от пожарникарите. Прикривайки се зад сградите, Върколаците се отправиха към отредените им места. Ала тъкмо когато се качваха на платформата, от наблюдателниците извикаха:

— Атаката спря! Отстъпват!

— Сигурно, за да не удрят своите — подметна Страк, сетне потрепери, сякаш някой го бе сръгал в гърба.

— Виждаш ли това? — попита Койла.

В центъра на настъпилата суматоха, когато всички бяха готови да отблъснат поредния щурм, Върховната жрица обикаляше около магичния гейзер, подхванала монотонен припев. Беше облечена в дълга синя туника и се бе хванала за ръце с няколко нейни помощнички. Зад нея се бяха струпали още жени, които следяха всяко нейно движение. По лицата им трепкаха червени, зелени и златисти отблясъци от гейзера.

— Какво правят тези? — попита Джъп.

— Опитват се да обърнат магията срещу унистите — отвърна Страк, без дори да се замисли. Сетне сам се учуди откъде го знае.