Дэвид Балдаччи - Ширината на света

Щом успях да откъсна взор от този рог на изобилието, видях хартиените и металните пари, разменяни между хората от двете страни на тезгяха. Дори оттук се забелязваше разликата с нашите монети от Горчилище. Колкото и да бяхме гладни, ако опитахме да ги използваме, веднага щяхме да се издадем.

Делф, очевидно споходен от същите разсъждения, каза:

— Дали не можем да си намерим някаква работа, колкото да изкараме пари за храна?

В този момент зад гърбовете ни се разнесе глухо бръмчене и аз се обърнах.

Една голяма, лъскава кола спираше край бордюра. Върху металната й решетка бе изписано името „Зефир“.

Зад колелото, очевидно служещо за управление, седеше мъж, а на седалката зад него — още един, облечен в изключително хубави дрехи. На главата му имаше лъскав, черен цилиндър, а носът му бе месест и червен. Той извика нещо, при което онзи отпред пъргаво слезе и заобиколи колата. Прозорецът на задната врата се смъкна и гласът на мъжа с цилиндъра се чу ясно.

— Пак закъснявам заради теб, Уейнрайт. Нямам време дори да хапна като хората. Влез и ми вземи обичайната закуска. Ще я изям по пътя.

Въпросният Уейнрайт, който бе облечен с ботуши до коленете, сако с множество лъскави копчета и твърда кожена шапка с вдигнати на челото очила, рече умолително:

— Но, сър, опашката е много дълга.

— Това не е мой проблем, нали? Справяй се с опашката както намериш за добре, но побързай. Ето ти пари.

Той измъкна от вътрешния си джоб кафяв кожен портфейл и извади от него къс хартия и няколко монети. От мястото си можех да видя, че портфейлът е добре натъпкан. В живота има моменти на колебание и други, в които изборът е ясен. Този беше от вторите.

Издокараният тип очевидно имаше прекалено много пари. Дори нямаше да усети, ако го избавех от част от тях.

Озърнах се и незабелязано извадих пръчката.

— Делф — произнесох с половин уста. — Ще ми трябва един от твоите малки трикове за отвличане на вниманието.

— Какво? — учуди се той, но сетне забеляза пръчката и кимна разбиращо. — А, ясно.

Направи две крачки встрани и извика, сочейки нагоре във въздуха:

— Майчице, какво е това?

Гласът му бе толкова силен и гръмлив, че всички наоколо извърнаха глави, включително двамата от колата.

— Реджойнда, хм… малко пари от портфейла на онзи мъж — измърморих аз, правейки плавно движение към себе си.

Малка вихрушка от хартийки и монети излетя оттам, профуча току под брадичката на униформения шофьор, зяпнал както и всички останали във въздуха, и се озова в другата ми ръка.

Пъхнах ги бързо в джоба си и отидох да се наредя на опашката.

— Но това не е ли кражба, Вега Джейн? — смръщи вежди Делф.

— И какво? — възрази Петра. — Как смяташ, че Лак и аз сме оцелявали в Мочурището толкова време?

— Но сега не сме в Мочурището, нали? — не отстъпваше Делф.

— Искаш ли да ядеш или не? — скастрих го аз и той млъкна.

Изчакахме, докато опашката се източи, и най-сетне стигнахме заветния тезгях.

Озовах се лице в лице с жена в дълга бяла престилка и шапка със същия цвят. Кожата й бе по-бледа от моята, а очите — големи и кръгли. Дългата й черна коса бе прибрана акуратно отзад на тила.

— Какво ще обичаш, миличка?

— Ами… какво имате? — попитах плахо.

Тя посочи дългото меню на стената.

— Всичко, което пише там, плюс нещата, които виждаш на рафтовете. До едно отлично приготвени. Тук, в Честен, правим нещата добре.

Петра пристъпи напред и изпъчи гърди.

— А вие какво обичате най-много?

Жената се усмихна, погледна я и каза тихо:

— Ако трябва да съм честна, любимото ми е номер четири.

Погледнах номер четири в менюто. За мое учудване, съставките на ястието ми бяха напълно познати.

— Звучи добре — кимнах. — Три порции, моля.

Тя погледна надолу и зърна Хари Две.

— Но ще трябва да оставите кучето отвън.

— О, да, разбира се.

— Много е сладък. Как се казва?

— Хари — отвърнах след миг колебание. — Просто Хари. — Ако й бях казала истинското име, това можеше да предизвика нежелани въпроси.

— Изгубил си е едното ухо, горкичкият — цъкна съчувствено с език тя.

— Да, за съжаление. Сби се с едно друго… куче.

С крайчеца на окото си видях как Делф придърпва ръкав, за да скрие изгореното място, а Петра пъха ранената ръка в джоба си.

Отведох Хари Две навън и му заръчах да чака пред витрината. После се върнах и платих за поръчката. Зачудих се дали хартийката, която подавам, ще е достатъчна, но жената я прие спокойно и ми върна други хартийки и малко монети, които прибрах.