Джоан Роулинг - Хари Потър и затворникът от Азкабан

— И аз точно това си мислех — каза Рон. — Хари, трябва да ни дойдеш на гости. Ще говоря с мама и татко и ще ти се обадя. Вече знам как да си служа с фейлетона…

— Казва се телефон , Рон — поправи го Хърмаяни. — Всъщност ти трябва да посещаваш часовете по мъгълознание догодина…

Рон се направи, че не я чува.

— Това лято е финалът за Световната купа по куидич. Какво ще кажеш, а? Като дойдеш при нас, непременно ще идем да го гледаме! На татко обикновено му дават билети от службата.

Това предложение успя да повдигне духа на Хари.

— Чудесно… Обзалагам се, че Дърсли ще са много доволни да ме няма… Особено след онова, което направих с леля Мардж…

Вече поразвеселен, Хари изигра с Рон и Хърмаяни няколко игри с избухващите карти, а като пристигна магьосницата със закуските, си купи много неща, но в никое от тях нямаше шоколад.

Чак късно следобед се появи нещо, което го направи истински щастлив.

— Хари! — внезапно се обади Хърмаяни, която надничаше зад рамото му. — Погледни към прозореца!

Хари се извърна и се взря навън. Нещо мъничко и сиво ту се появяваше, ту се скриваше от външната страна на стъклото. Той стана, за да види по-добре и забеляза дребна сова, носеща писмо, което беше твърде голямо за нея. Птичката бе толкова малка, че въздушната струя покрай влака я блъскаше и премяташе насам-натам. Хари веднага свали прозореца, протегна ръка и я улови. Беше като много пухкав снич. Внесе я внимателно вътре. Тя пусна писмото върху седалката на Хари и закръжи из купето, явно много доволна, че си е изпълнила задачата. Хедуиг прищрака с човка доста високомерно и неодобрително. Крукшанкс се понадигна от мястото си, следейки совата с големите си жълти очи. Рон забеляза това и я грабна, за да не й се случи нещо.

Хари взе писмото. Беше адресирано до него. Той отвори плика и възкликна:

— От Сириус е!

— Наистина? — развълнуваха се Рон и Хърмаяни. — Чети на глас!

Драги Хари,

Надявам се да получиш това писмо, преди да пристигнеш при леля си и вуйчо си, защото не знам дали са свикнали да получаваш поща по сова.

Бъкбийк и аз се крием, но няма да ти кажа къде, да не би писмото ми да попадне в чужди ръце. Нямам особено доверие на тази сова, но не можах да намеря по-добра, а тя прояви голямо желание да свърши работата.

Предполагам, че дименторите още ме търсят, но няма вероятност да ме намерят тук. Смятам в скоро време да направя така, че няколко мъгъли да ме видят далеч от „Хогуортс“, за да бъде вдигната охраната на замъка.

Има нещо, което не успях да ти кажа по време на кратката ни среща. Аз ти изпратих „Светкавицата“…

— Ха! — тържествуваше Хърмаяни. — Видя ли! Аз ти казах, че е от него!

— Да, но той не я беше омагьосал, нали? — каза Рон. — Ох!

Мъничката сова, която издаваше радостни звуци в шепата му, клъвна един от пръстите му в израз на нежност.

Крукшанкс отнесе поръчката вместо мен до совите в пощата. Използвах твоето име, но изрично посочих да вземат златото от моя трезор номер седемстотин и единадесет в „Гринготс“. Нека това бъде подаръкът за тринайсетият ти рожден ден от твоя кръстник.

Освен това искам да ти се извиня, задето те уплаших онази нощ миналата година, когато беше напуснал дома на леля си и вуйчо си.

Исках просто да те зърна, преди да поема пътя си на север, но се опасявам, че видът ми здравата те стресна.

Прилагам и още нещо за теб, което се надявам да направи по-приятна следващата ти година в „Хогуортс“.

Ако ти потрябвам, прати ми вест. Твоята сова ще ме намери.

Скоро пак ще ти пиша.

Хари надникна с любопитство в плика. Там имаше още едно парче пергамент. Той го прочете бързо и усети как го залива приятна топлина, сякаш бе изпил наведнъж цяла бутилка бирен шейк.

Аз, Сириус Блек, кръстник на Хари Потър, му разрешавам с настоящето писмо да посещава Хогсмийд през определените дни.

— Мисля, че Дъмбълдор ще го приеме! — каза Хари, много щастлив, и пак се върна на писмото от Сириус. — Чакайте, има и послепис…

ПП: Предполагам, че твоят приятел Рон ще се радва да задържи тази сова, след като по моя вина вече си няма плъх.

Очите на Рон се разшириха. Малката сова още писукаше възбудено.

— Да я задържа?! — не вярваше Рон.

Той приближи совата до очите си, после за голяма изненада на Хари и Хърмаяни я поднесе към Крукшанкс да я подуши.

— Какво мислиш? — попита Рон котарака. — Сова е, няма грешка, нали?

Крукшанкс измърка.

— Това ми стига — каза Рон доволен. — Моя е.