Джоан Роулинг - Хари Потър и затворникът от Азкабан

— Снощи Сириус ми разказа как са станали зоомагове — рече Дъмбълдор и се засмя. — Забележително постижение дори и поради това, че са успяли да го скрият от мен. Тогава си спомних колко странна форма имаше твоят покровител, когато се спусна над Малфой по време на куидичния ви мач срещу „Рейвънклоу“. Така че снощи ти наистина си видял баща си, Хари… Открил си го в себе си!

След тези думи Дъмбълдор излезе от кабинета и остави Хари сам с обърканите му мисли.

В „Хогуортс“ никой друг, освен тримата приятели и професор Дъмбълдор не знаеше какво точно бе станало в нощта, когато изчезнаха Сириус, Бъкбийк и Петигрю. До края на срока Хари чу много и най-различни версии на случилото се, но нищо една от тях нямаше нищо общо с истината.

Малфой направо беснееше за Бъкбийк. Беше убеден, че Хагрид е намерил начин да освободи тайно хипогрифа и не можеше да преглътне, че той и баща му са били измамени от пазача на дивеча. Пърси Уизли пък разсъждаваше върху бягството на Сириус.

— Ако постъпя на работа в министерството, ще внеса много предложения за прилагане на магическите закони — разправяше той на единствения си слушател, приятелката му Пенелопи.

Въпреки хубавото време, въпреки всеобщото весело настроение и въпреки мисълта, че бяха постигнали невероятното, за да бъде свободен Сириус, Хари никога не се бе чувствал така подтиснат в края на друга учебна година.

Не само той тъгуваше за професор Лупин. Целият курс съжаляваше, че учителят им по защита срещу Черните изкуства бе подал оставка.

— Интересно кого ли ще ни пратят догодина? — мрачно отбеляза Шеймъс Финигън.

— Може би някой вампир — предположи Дийн Томас с надежда.

Хари бе омърлушен не само заради раздялата с професор Лупин. Той не можеше да забрави пророчеството на професор Трелони. Чудеше се къде ли е сега Петигрю и дали вече се е приютил при Волдемор. Най-много влошаваше настроението му предстоящото завръщане в дома на Дърсли. За по-малко от половин час той бе повярвал, че отсега нататък ще живее със Сириус… най-добрият приятел на родителите му… Това щеше да бъде почти толкова хубаво, колкото ако родният му баща се бе върнал. Липсата на вести от Сириус бе добра новина, защото означаваше, че той е успял да се скрие някъде. Но на Хари му беше много мъчно, като си представеше, че би могъл да живее с него, което сега бе невъзможно.

Резултатите от изпитите излязоха в последния ден на срока. Хари, Рон и Хърмаяни бяха изкарали по всичко. Хари бе изненадан, че няма слаба оценка дори по отвари, и подозираше, че Дъмбълдор се е намесил, та да не може Снейп да го скъса нарочно. През последната седмица обаче Снейп се държеше с него направо смразяващо. Хари не можеше да си представи, че Снейп би могъл да го мрази повече отпреди, но явно се бе заблуждавал. Колкото пъти погледите им се срещаха, тънките устни на Снейп започваха да треперят и пръстите му се свиваха и разпускаха, сякаш едва се сдържаше да не стисне гърлото на Хари.

Пърси получи отличен по всичките ТРИТОН-и, а Фред и Джордж успяха да съберат достатъчно точки за СОВА. Благодарение главно на зашеметяващата си победа на финала за Купата по куидич домът „Грифиндор“ спечели Купата на домовете за трета поредна година. Заради това украсата на тържеството по случай края на срока бе само в яркочервено и златно, а масата на „Грифиндор“ бе най-шумна в общата веселба. Хари дори успя да забрави за предстоящото връщане при Дърсли на следващия ден, докато ядеше, пиеше, приказваше и се смееше с другите.

Когато експрес „Хогуортс“ потегли от гарата на другата сутрин, Хърмаяни изненада Хари и Рон с една новина.

— Сутринта преди закуска отидох да поговоря с професор Макгонъгол. Реших да се откажа от мъгълознанието.

— Но ти си изкара изпита с триста и двайсет процента! — учуди се Рон.

— Е, да — въздъхна Хърмаяни, — но няма да мога да издържа така още една година. Този времевърт направо ме подлуди. Върнах им го. Без мъгълознанието и без пророкуването ще имам и аз нормална програма.

— Още не мога да повярвам , че не ни беше казала за времевърта — намръщи се Рон. — А уж сме ти _приятели_…

— Бях обещала да не казвам на никого — строго му отвърна Хърмаяни.

В този момент тя погледна към Хари, който не откъсваше очи от изчезващия зад планината „Хогуортс“. Цели два месеца нямаше да го вижда…

— О, горе главата, Хари! — опита се да го ободри тя.

— Нищо ми няма — побърза да каже Хари. — Просто си мислех за ваканцията.