Джоан Роулинг - Хари Потър и затворникът от Азкабан

На вратата се почука. Хари пъхна набързо Хитроумната карта и мантията невидимка в джоба си.

Влезе професор Дъмбълдор. Не се изненада, че вижда Хари.

— Файтонът те чака пред портите, Ремус — съобщи той.

— Благодаря ви, директоре.

Лупин взе стария си куфар и празния аквариум.

— Е, довиждане, Хари! — сбогува се той. — За мен бе голяма радост да ти преподавам. Сигурен съм, че някой ден пак ще се срещнем. Директоре, не ме изпращайте, сам ще се оправя…

Хари остана с впечатлението, че Лупин иска да си тръгне колкото се може по-бързо.

— Довиждане, Ремус! — изрече Дъмбълдор тържествено.

Лупин премести малко аквариума, за да могат двамата с Дъмбълдор да си стиснат ръцете. После кимна за последен път на Хари, леко се усмихна и напусна стаята.

Хари седна на празния му стол и мрачно се загледа в пода. Чу, че вратата се затвори и вдигна очи. Дъмбълдор още стоеше там.

— Защо си толкова тъжен, Хари? — тихо попита той. — Трябва да си много горд от себе си след тази нощ.

— Нямаше никаква полза! — горчиво възрази Хари. — Петигрю пак успя да избяга.

— Как така нямало полза? — кротко му възрази Дъмбълдор. — Ползата е огромна, Хари. Ти помогна да бъде разкрита истината. Спаси невинен човек от зловеща съдба.

Зловеща… Нещо се раздвижи в паметтта на Хари… По-велик и по-зловещ отвсякога… Пророчеството на професор Трелони!

— Професор Дъмбълдор, вчера по време на изпита ми по пророкуване професор Трелони се държа много… много странно…

— Така ли? — попита Дъмбълдор. — По-странно от друг път?

— Да… Гласът й стана един такъв дълбок, очите й се обърнаха нагоре и тя каза, че… че слугата на Лорд Волдемор ще тръгне към него преди полунощ… И още каза, че този слуга ще му помогне да се върне на власт. — Хари гледаше настойчиво Дъмбълдор. — След това тя отново стана нормална и не си спомняше нищо от онова, което бе казала. Да не би… да не би да е направила истинско предсказание?

Дъмбълдор остана леко изненадан.

— Знаеш ли, Хари, струва ми се, че е точно така — каза той доста замислен. — Направо не ми се вярва! С това общият брой на нейните сбъднали се предсказания става две. Трябва да й увелича заплатата…

— Ама… — Хари го гледаше втрещен. Как можеше Дъмбълдор да приема всичко така спокойно?! — Ама… аз попречих на Сириус и професор Лупин да убият Петигрю! Значи, ако Волдемор се върне, вината ще е моя!

— Не, няма — тихо каза Дъмбълдор. — Не си ли извади поуки от преживяното с времевърта, Хари? Последиците от нашите действия са толкова сложни и многообразни, че да се предсказва бъдещето е наистина много трудна работа… Професор Трелони, милата, е живо доказателство за това. А ти си постъпил много благородно, като си пощадил живота на Петигрю.

— Но ако той помогне на Волдемор да се върне на власт…

— Петигрю ти дължи живота си. Ти си изпратил на Волдемор помощник, който всъщност ти е длъжник. Когато един магьосник спаси живота на друг магьосник, те остават обвързани помежду си… Едва ли Волдемор ще приеме да му служи някой, който е задължен на Хари Потър… или аз дълбоко се заблуждавам.

— Не желая да съм обвързан с Питър Петигрю! — възропта Хари. — Той е предал родителите ми!

— Именно това е най-дълбоката и неразгадаема магия, Хари. Но, повярвай ми… ще дойде ден, в който ще си много доволен, че си спасил живота на Петигрю.

Хари не можеше да си представи кога би се случило това. Дъмбълдор явно отгатна мислите му.

— Познавах достатъчно добре баща ти, Хари, както в „Хогуортс“, така и по-късно — топло му заговори той. — И той би спасил Петигрю, сигурен съм.

Хари вдигна очи към него. Дъмбълдор не се шегуваше… Хари го познаваше твърде добре.

— Снощи ми се стори… че баща ми е пратил моя покровител. Когато видях себе си от другата страна на езерото… помислих, че виждам него.

— Съвсем обяснима грешка — успокои го Дъмбълдор. — Сигурно ти е омръзнало да го чуваш, но ти изумително приличаш на баща си. Освен в очите… Имаш очите на майка си.

Хари кимна.

— Глупаво беше да си помисля, че може да е той — промълви Хари. — Нали знам, че е мъртъв.

— Да не би да мислиш, че мъртвите, които истински сме обичали, действително ни напускат? Да не би да мислиш, че не си ги представяме по-ясно отвсякога в тежки моменти? Баща ти е жив у теб, Хари, и ти го виждаш най-ясно, когато имаш нужда от него. Как иначе щеше да извикаш точно този покровител? Рог пак е препускал снощи.

На Хари му трябваха секунди, за да осмисли казаното от Дъмбълдор.