Джоэл Розенберг - Огненият херцог

— Ще си го разделим ли?

— Неее. — Тори се отпусна назад и подпря глава на дланта си. — Аз имам пари. Мама и татко са се погрижили. — Широкото лице на Тори разцъфна в усмивка. — Но ще те оставя да купиш два самолетни билета, ако решиш, че нямаш нищо против малко компания на плажа.

— Два ли каза? За Маги?

Тори кимна.

— Обещах й ваканция, но това май няма да мине за приятно прекарване. Ти как мислиш?

Иън сви устни.

— Не. Не, няма начин да мине. — Той отново повдигна товара си. — Как върви златото напоследък?

Тори сви рамене.

— Триста долара на трийсет грама. Може и да е повече. Никога не съм се интересувал кой знае колко. Мама сигурно ще може да ти каже.

Хоузи кимна.

— Със сигурност ще знае. До последната стотинка.

Амиии… около единайсет килограма бе всяка една от торбите, а те бяха четири. Значи някъде към половин милион долара. Четири чанти, но… а, правилно. Нали и Ивар Дел Хивал също искаше да дойде.

— Да не би да си намислил нещо?

Иън кимна.

— Ще ти разкажа някой път.

Това не бяха чак толкова много пари, но и не бе необходимо да стигнат за всичко. Те бяха основата за един добър адвокат да се заеме с новата си специалност.

Нека с тях накара мръсниците да си платят…

Бранден дел Бранден натрупа торбичките в раницата. Иън я завърза отгоре и я повдигна на рамо.

Странно, наистина, с двайсетте килограма злато на гърба си, Иън се почувства по-лек. Не можеше да скрие широката си усмивка и сигурно щеше да се разсмее на глас, ако не усещаше корема си все още прекалено чувствителен. Не че го болеше, но имаше чувството, че всичко там е направено от марля.

— Да викнем Джамед дел Бруно и да заминаваме — каза той.

Бранден дел Бранден сякаш се успокои, въпреки че до този момент Иън не го бе забелязал, че е напрегнат. Бранден се извърна към Тори.

— Искам да те помоля за нещо.

Тори наведе глава на една страна.

— Казвай.

— Предай на Изключителната Маги, че тук е оставила поне един обожател, който ще се погрижи положението й във Фалиас да е… каквото подобава.

Сенсевер отново отпи от виното си.

— А, съмнявам се, че това е необходимо. Връзката й с всичко, което се случи, гарантира огромен интерес към нея самата, въпреки че младите обожаеми в Рода все още не бяха започнали с клюките за това колко бързо възприема и колко бързо е свикнала не само с приятната страна на живота на благородниците, но и с практичните умения. — Той вдигна чаша към Тори. — Очарователна млада дама.

Тори кимна.

— Ще й предам — каза той и на двамата. — Аз самият доста… държа на нея.

Бранден дел Бранден махна с ръка.

— Една обожаема трябва винаги да има право на избор.

Иън прикри усмивката си с ръка. Изглежда някой бе хлътнал по Маги.

Внезапно през ума му мина една мисъл. Не бе видял нищо, освен дрехите си…

Остави раницата си долу, отвори я отново и зарови вътре с нарастваща паника, докато най-сетне не откри кожената торбичка, която Фрея му бе дала, и я отвори.

Ябълковите наденици си бяха вътре, както и увитата фигурка — миниатюрният й меч, положен настрани.

Другите го наблюдаваха как не успява да свали очи. Почувства се неловко, затова отново уви фигурката и я прибра.

— Подарък от приятелка.

— Приятелка значи? — повтори Тори.

Иън се ухили.

— Разбира се. — Повдигна раницата на гърба си. — Тръгваме ли?

— Трябва да дочакаме Джамед дел Бруно и…

— Самия мен — избумтя гласът на Ивар дел Хивал от вратата. — А пък аз съм съвсем готов. — Той беше захвърлил типичната за Градището ливрея и се бе преоблякъл в бяла риза и кафяви панталони, които биха изглеждали напълно обикновени по улиците на Хардуд или където и да е, ако не се обръщаше внимание на малко странната им кройка и факта, че отпред нямаше цип, а копчета, които дори не бяха скрити.

Не биваше да се забравя и коланът за меча, но Иън вече бе толкова свикнал с това, както и с меча на собствения си кръст. Сигурно трябваше да убеди Ивар дел Хивал да си отреже опашката и да пооформи малко щръкналата брада, но дори и така приличаше на поостаряло хипи, макар и доста мускулесто.

Тори се изправи и зарови в раницата, а след това посегна да закопчае меча на кръста си.

— Бранден дел Бранден — каза той. — Благодаря ти за гостоприемството и се надявам отново да се възползвам от него. — Обърна се към лорд Сенсевер. — Благодаря ти за любезните пожелания, отправени към семейството ми и към мен.

— Да. На всяка цена ги предай на баща си и на майка си, както и на Изключителната Маги.