Джоэл Розенберг - Сребърният камък

Добре, да оставим и това. Не съм някоя параноичка, в никакъв случай. Ако се спогледате и си кажете, че става дума за определено време от месеца, ще ви разочаровам, не е това, но ако ми кажете, че съм прекалено подозрителна, добре, съгласна съм. Но на мен не ми пречи.

Вземете тогава сготвената яхния. Ставаше за ядене, но това бе всичко. Опитвала съм това, което Хоузи е приготвял и преди, а вие двамата познавате вкуса, който има храната му от години, а сега говорим за нещо коренно различно. Искам да кажа, че вие трябваше да овкусите онова нещо сами, и въпреки че не обелихте и дума, той нито се изненада, нито се засегна.

Стига толкова. Добре. Няма повече да говоря за това.

Но тогава ми се изясни, че не е той, затова му заложих капан: заговорих за Иън, как ще си навлече неприятности, ако си поръча дори едно питие в някой бар. Веднъж или два пъти съм виждала Иън да пуши трева, но съм сигурна, че никога, никой не е виждал Иън да пие. Никога.

Хайде, Тори, сам знаеш, че вече три години разчиташ на него да ти бъде шофьор след купоните.

А той да се забърка в неприятности? Я стига! Та това е Иън.

Не. Иън не пие, Иън заобикаля неприятностите и Хоузи много добре го знае. Но този, така наречен, Хоузи нямаше представа.

Следователно онзи не беше Хоузи.

Предполагам, че е бил Харбард, или Один или както предпочита да се нарича напоследък. Всички много добре знаем, че Стареите умеят да си променят вида — не помните ли огнения гигант? А ти, Тори, не си ли чел Едас. Прочети за Лова на Харбард. Това определено е бил Один, но променен, когато се опитал да подведе Тор, също толкова сляп, колкото бяхте и вие двамата, затова никой не го е изобличил.

Нямам представа какво се е случило с истинския Хоузи, но според мен не бе нито времето, нито мястото да го казвам пред него, не и след като вие двамата се чувствахте толкова удобно.

Сега вече ми е ясно, че невинаги можеш да си сигурен какво точно са намислили така наречените Старей, въпреки че част от намеренията им са очевидни. Той не искаше да тръгваме след Иън и се опита да ни подведе. Което означава, че той се притеснява да не оплескаме нещо от онова, което е планирал.

Така че нека се опитаме да го разберем правилно.

Искам да изкажа едно предположение. След като не успя да ни заблуди първия път, той можеше да опита да ни спре по друг начин. Но мисълта ми е, че след като оръжието над вратата липсваше, той нямаше желание да се изправи срещу вас двамата, при положение че сте запасали по един меч, закален с кръвта на самия Хоузи. Нали той уби истински бергениз с меча на Иън, спомняте ли си; много добре знае какво може да направи с подобно острие, а едва ли се съмнява, че Хоузи е направил и на вас двамата по един такъв меч.

Не, рискът просто е бил безсмислен за него.

Сега ми хрумна нещо, може да е бил скрил Хоузи някъде и не е искал да го дразни, като ни убие или като убие вас двамата. Ще разберем, но няма да е точно сега. Сега ни предстои проблем, който трябва да бъде решен.

И така, какво знаем със сигурност? Той не иска да вървим насам, убеден е, че ние тримата можем да прецакаме намеренията му, ако се доберем до Средището навреме; а пък ние едва ли ще успеем да влезем просто така в това Средище, да се настаним удобно и да се противопоставим, на каквото и да ни очаква.

Което означава, че трябва да се доберем там час по-скоро, а тримата няма начин да се озовем там без прикритие.

Според мен ще имаме нужда от коне, от наметала с качулки и начин, по който да променим самоличността си. Трима вестри на пътя са си цяло множество.

И според мен трябва да тръгваме незабавно.

Тя бе скръстила ръце на гърдите си.

Какво ще кажете?

Ето защо той сега се крепеше едва-едва на гърба на понито на някой вестри. Първо, вестрите не се чувстваха особено удобно на кон и предпочитаха широки удобни седла с каиши, които да ги прикрепят през кръста, за да не паднат от гърба на животното. По този начин имаха чувството, че управляват седлото, а не коня. Техните седла бяха заменени с по-малки вандестийски и така Тори не изглеждаше толкова висок, а наметката му прикриваше седлото, също и краката, когато ги прибереше нависоко.

Ездата беше трудна и уморителна, напредваха, без да спират, ден и нощ се смесваха в неясна граница.

Поне парите не бяха проблем. Удивително за колко време стигаше една — единствена златна монета от Средните владения — вестрите проявяваха ненаситен апетит за злато, а тъй като в Сторнас Стеле се продаваха само четири понита, те веднага ги взеха. Оказа се, че Дурин има невероятен талант за провеждане на пазарлъци, и се оказа, че след две села всички дванайсетима разполагат с понита плюс четири товарни коня, които да теглят каруцата с провизиите.