Джоэл Розенберг - Сребърният камък

Хоузи кимна сериозно.

— Това е самата истина. Значи според теб е по-добре да се отправите към Градищата, вместо да следвате Иън и приятелите му?

Татко се канеше да кимне, когато Маги се приведе напред.

— Не — каза тя. — Не можеш да поискаш подобно нещо от господин Торсен. — Тя постави длан върху ръката на татко. — Хоузи ти е стар приятел. Не бива да се обиждаш.

Татко повдигна едната си вежда.

— Ами?

— Ами да — отвърна тя и посочи Хоузи. — Той мисли само добро. Само че Иън е потеглил бързо и без много да мисли — продължи тя и се обърна към чичо Хоузи, — защото жена ти го е подтикнала. — Тя вдигна ръка, за да възпре Хоузи. — Знам, знам. Бил си в много тежко състояние, когато Иън и Арни са те превели. Но Тори щеше да си бъде у дома, ако майка му се бе постарала да се свърже с нас. — Тя постави и двете си длани на масата, за да се изправи. — Тук е въпрос на чест. Ако Иън бъде наранен, дори и това да стане съвсем случайно, господин Торсен ще носи срама — те двамата с Тори е трябвало да отидат.

Тори кимна. Маги бе права в това отношение. Ако ставаше въпрос за чест, те двамата трябваше да се погрижат за Иън. Той нямаше нищо против, че е така. Само че тя представи нещата така, сякаш Иън сам се бе забъркал в неприятности, а не беше така.

Татко се намръщи.

— Разбирам какво ми казваш, Маги. — Той отново се обърна към чичо Хоузи. — Няма да ме оставиш да пренебрегна този въпрос, нали?

Чичо Хоузи кимна и прие забележката.

— Разбрах те. — Стана и посочи четирите груби легла, подредени в единия край на стаята. — Ще донеса слама. Позволете ми да ви предоставя дома на Харбард за тази нощ. Както разбирам, утре сутрин тръгвате, нали?

— Всички тръгваме — заяви твърдо татко.

— Не. — Хоузи поклати глава. — Тук, където съм, ми е добре, стари приятелю. Трябват ми още много дни, които да прекарам в работа, да имам здрава храна и много сън, няма да мога да обикалям по пътищата. — Той вдигна ръка, с дланта напред, за да спре напиращите възражения. — А за мен има опасност. Не всички ще повярват, че съм… че не съм същият като преди. Най-добре да остана тук. — Той погледна към вратата. — Тук съм защитен от всичко, а това е много важно, тук и сега, въпреки че нещата съвсем не са каквито бяха.

Татко и чичо Хоузи се гледаха дълго, но татко най-сетне сви рамене.

— Както прецениш, Орфиндел. Както прецениш.

— Не че е, както преценя, а както трябва да бъде. Скоро, много скоро ще бъда достатъчно добре и ще мога да си тръгна. — Той стана. — Поне за момента сте се нахранили, а сега ще можете и да поспите.

Маги посочи пода пред камината.

— Двамата с Тори ще спим на пода тук, нали може — каза тя. — Мисля, че не е нужно да се преструваме, че спим отделно.

Тори искрено се надяваше светлината от камината да не разкрие залялата го червенина.

Маги затвори вратата след себе си, когато се върна от тоалетната отвън, след това пусна предпазната летва и бързо се съблече по тениска и бикини, а след това се пъхна под одеялата до Тори.

Тори вече се бе унесъл, когато тя го прегърна и доближи устни до ухото му. Събуди се и плъзна длан по гърба й, докато стигна дупето.

— Не сега — прошепна тя. — Не започвай нещо, което няма да довършим, особено пък след като и баща ти, и чичо ти спят в същата стая.

— Тогава какво…

— Избирай — прошепна отново тя и той усети топлия й дъх до ухото си. — Първа смяна или втора, как предпочиташ?

Тя ставаше параноична.

— Ако чичо Хоузи и баща ми смятаха, че има нужда…

— Шшш. Първа или втора?

С Маги не можеше да се спори. Можеше да откаже да участва в тази игра, можеше просто да й каже, че иска да поспи, а тя да прави каквото иска. Само че Маги бе такъв магарешки инат, че като нищо щеше да остане будна цялата нощ, а на сутринта едва ли някой би могъл да си представи по-приятен човек от нея, в кавички, разбира се.

— Поемам първата — каза той. — Ти си следващата, а после…

— Не — прошепна отново тя. — Аз съм след теб, после пак си ти. Ще сме само двамата.

— Добре — прошепна в отговор той. — Само че…

Тя вече бе затворила очи или поне се преструваше, че спи.

Какво, по дяволите, ставаше тук?

Тори нежно я погали по косата. Сега можеше да е заспал, но един урок по чест за този ден му бе предостатъчен.

Въздъхна. Жени. Не можеш да живееш спокойно с тях, няма начин да ги надхитриш.

Досега всичко бе протекло лесно и безпроблемно; значи някъде трябваше да има уловка, каза си Иън, докато каретата трополеше по пътя.