Джоэл Розенберг - Сребърният камък

Тук обаче лулата оставяше само лек дъх от силния луизиански тютюн. Силният абсорбатор и отдушникът не филтрираха въздуха, но това бе така, преди чичо Хоузи да се заеме с тях.

— Да, добре дошъл у дома. — Мини Хансен изсумтя — дали в знак на поздрав, или на силно престорено възмущение от лулата на свещеника, така и никой не разбра, защото те двамата от незапомнени времена враждуваха също като ученици от отделенията. Тя дори не вдигна поглед от плетката си — дали този път не бродираше нещо? За Мини това бяха две коренно различни неща, а Тори така и не успя да различи едното от другото, защото те винаги бяха в скута й; а още от десетилетията като учителка, на всички им бе ясно, че тя вижда с крайчеца на окото си много повече, отколкото другите, а Тори можеше да се закълне, че е така, след като години наред бе неин ученик.

Майка му се върна до мивката, след като постави пред него чаша прясно сварено кафе.

Тори се тръшна на един стол и отпи предпазлива глътка, а след това нова, доста по-голяма. Хубаво, топло кафе, сварено сравнително икономично, типично по норвежки, за да го пиеш с удоволствие, в което лъжичката не застава права, както го правят в града. Да не говорим пък за онова гъсто мастиленочерно нещо, което французите имат нахалството да нарекат кафе.

Колко бе хубаво отново да си у дома. Той погълна половината чаша на един дъх и я остави отново на масата.

— Татко върна ли се? — попита той.

Док Шърв поклати глава, докато барабанеше с пръсти по масата.

— Не. — Сведе поглед към големия златен „Ролекс“ на китката. — Ще поеме допълнителна смяна. Скоро трябва да се върне.

— Не му е работа да е там — каза Мини и отново изсумтя, но не пропусна нито един бод. — Само че сега, като Арни го няма, а Ларс замина, нямаме достатъчно хора.

— Така е. — Майка му се настани до него. — Можеш и ти да помогнеш.

— Може — кимна Тори. — Само че ще бъде по-добре да настигна Хоузи и останалите. — Да, така щеше да е доста по-добре. Тори си бе извоювал известно доверие сред хората във Владенията, докато Иън буквално бе измъкнал рубина от Брисингамен изпод носа на Бранден дел Бранден и останалите от Пламенния род.

При Ивар дел Хивал бе съвсем различно, а и Иън много го харесваше. Това всъщност бе лесно обяснимо; Иън имаше нужда да усеща, че принадлежи някъде, след детските години, прекарани в изолация и самота. Само че Ивар дел Хивал служеше на Пламенния род и бе възпитан да се справя с конфликти и заговори, все едно че това бе дневната му доза витамини.

Ами Арни? Старият Арни Селмо? Арни бе приятен старец, но важното тук бе, че е стар .

Преподобният Опегорд се приведе напред.

— Ние доста поговорихме — каза той и замълча, за да запуфти с лулата си няколко пъти, но без да изпуска Тори от свъсения под рунтавите вежди поглед. — Опитваме… доста упорито да се свържем с теб… от известно време.

— Да, Тори — вметна мама. — Обадих се в кажи-речи всеки хотел в Европа, за да те открия.

Той намръщи чело. Майка му много добре знаеше, че Маги настоява да отсядат в младежки туристически спални. Така бе по-евтино и нямаше да бият на очи, като харчеха парите, донесени от Владенията, които мама се опитваше да превърне в напълно легални средства за скъпи хотели. Бяха се придържали към това решение, освен когато в редки случаи му се приискваше да се наслади на обилно течаща топла вода, на меко легло и закуска, донесена до вратата.

Умишлено не бяха съобщавали къде точно се намират, или по-точно в кои хотели. Нали идеята бе да се откъснат, да прекарат хубава ваканция, да прекосят Алпите, да се разходят из Прадо без предварителен маршрут.

Никакви учебници, никакви съседи, никакви проблеми, никакъв Брисингамен.

Маги влезе в кухнята, обута в приятно стегнати дънки, с карирана бархетна риза, напъхана незакопчана, отдолу с боди или както там се казваше нещото, което бе облякла. Дънките и ризата бяха типичното за майка му облекло, но пък бодито си бе типична за Маги измислица.

Изглеждаше необичайно и Тори чак след малко забеляза, че си е сложила руж на скулите, червило, а и бе направила нещо с очите си, но въпреки това изглеждаше толкова естествено, въпреки че бившата му приятелка се кълнеше, че е почти невъзможно да постигнеш този ефект. Обикновено Маги не използваше грим, а слагането на грим и гласенето на косата със сешоар съвсем не бяха от важните й задачи, след като си бе взела душ.

За момент Тори се намръщи. Какво не е наред в картинката?