Джоэл Розенберг - Сребърният камък

— Аз… не знам какво да кажа — заекна мама. — Струва ми се, намеквате, че съм застрашила живота на Хоузи, единствено за да… — тя разпери ръце — защо?

— Естествено. — Маги плесна с длан по масата толкова силно, че чиниите подскочиха. — Трябваше да се сетя досега. За да задържиш сина си на сигурно място, разбира се. — Тя се обърна към Тори. — За това е била цялата работа. Тя не е искала той да отведе баща ти, но не е искала и ти да заминаваш. Само че Иън може да бъде жертван. — Тя погледна мама право в очите. — Каква наглост. Как можа? Съвсем искрено те питам, как можа?

— Може би си прекалено критична — каза Мини. — След като родиш едно дете, ще се чувстваш различно. Едно е да изложиш себе си на риск, съвсем друго е да изпратиш детето си да се бори с опасностите. — Обърна се към Карин. — Това не е първият път, когато от нас се иска да рискуваме живота на някого от синовете ни, Карин.

— Но…

— Да, знам. Той е твоят син. Другите също имат синове, Карин — изтъкна тя и очите й се насочиха към нещо много далече от настоящето, но това бе само за миг. Когато заговори отново, устните й бяха строго стиснати. — И аз имах син.

— Не одобрявам тактиката, но е точно така. — Опегорд поклати глава. — Иън Силвърстайн няма семейство, което да се тревожи за него, и това е едно от нещата, привлякло го тук. Майка му е починала отдавна, баща му не желае нито да го вижда, нито да го чува, защото вече е прекалено голям, за да го използва за емоционална боксова круша. — Той отново изпусна облаци дим с лулата, без дори да забелязва, че вече е загаснала. — Затова момчето може да бъде жертвано.

Преподобният Опегорд наруши тишината.

— И какво ще правим сега?

— Не можете да изпратите Тори. Та той е още момче.

— Мамо!

Маги покри с длан ръката на Тори.

— Моля те, мълчи. — Обърна се към майка му. — Той вече не е малкото ви момченце, госпожо Торсен.

— Би трябвало да си по-загрижена да намалиш пораженията, Карин — започна Мини Хансен. — Какво, според теб, ще каже бащата на Ториан, когато разбере?

— Ще настоява да замине и той — заяви с безизразен глас Карин, загледана в кафето си, сякаш отгоре плуваше мазно петно. — За него това ще бъде въпрос на чест. Иън бе… шампионът на Тори. А дълг на Ториан е да защити сина си. Преди успях да го убедя да не тръгва и той дори не се усети, че имам и друго наум, освен собствената си безопасност. — Тя вдигна очи. — Трябва да измислим нещо, Мини, Дейвид. Искам да кажа…

Не. Мама не би…

— Мамо, искаш да кажеш, че Иън и Арни могат да бъдат изпратени…

— Не си позволявай да ми говориш по този начин, Ториан Торсен — сопна му се тя. — Може и да не съм съвършена, но се старая, доколкото мога.

Тори не бе чувал този глас, откакто тя го хвана, шестгодишен, да се опитва да налучка комбинацията на оръжейния сейф; тогава се разкрещя, а след това така го напляска, че той потръпна при спомена.

Маги поклати глава.

— Ще имаш нужда някой да те придружи — каза тя. — Аз съм този някой. — За момент се замисли. — Ще ми трябва пишеща машина или компютър с принтер. — Погледна Опегорд. — Ще пуснете ли едно писмо от Източния бряг? Така че да пристигне.

— Разбира се. Щом се налага. — Той никак не се изненада от молбата й. — Конкретно място ли имаш предвид?

— Бангор. Щата Мейн. Или поне близо до планината Катадин. Двамата с Тори сме срещнали друга двойка на връщане от Европа и сме решили да прекараме останалата част от годината из Апалачите. Ще прекъснем училище за една година, но после ще наваксаме.

Опегорд поклати глава.

— Ще те помоля писмата да се две. В едното можеш да лъжеш колкото си искаш. Само че в другото да е написана цялата истина. Ако родителите ти пристигнат да те търсят, може в един момент да се окажат на моя праг.

Тя поклати глава.

— Няма да ни има само няколко седмици. Предполагам, че Иън е съвсем добре, и че тази Фрея, по която е така безпаметно… — Тя се поколеба за момент, за да намери любезната дума. — … Увлечен, да, точно така, увлечен… тя ще ги върне живи, здрави и така натъпкани с ябълкова пита, че едва ще могат да вървят.

— Тогава защо трябва някой да ходи? — попита Карин. — Щом всичко е толкова безпроблемно и безопасно…

— Ако си мислиш, че е толкова безпроблемно и безопасно, Карин — обади се отново Маги, сякаш тя бе по-възрастната, която наставляваше по-младата, — защо ще се опитваш да попречиш на Тори да замине? А ако не е чак толкова безопасно, тогава едно беззащитно на пръв поглед момиче, което умее да върти меча, ще бъде добре дошло. Отново.