Джон Толкин: Хобит (Билбо Бегинс, или дотам и обратно)

— Извинете ме — рече той, — че чух, без да искам, думите ви. Не разбирам за какво точно говорите и какви разбойници споменавате, но схванах едно (с това той искаше да защити достойнството си), а то е, че вие ме считате за некадърник. Но аз ще ви покажа кой съм. На вратата ми няма никакви знаци — боядисах я само преди една седмица — и съм убеден, че наистина сте сбъркали къщата. Усъмних се в това още като зърнах непознатите ви лица на входа. Но нека приемем, че сте попаднали където трябва. Кажете ми какво искате да сторя и аз ще се постарая да го извърша, дори ако трябва да извървя пътя до най-далечния Изток и да се сражавам със свирепите змейове в Страшната пустиня. Аз имам един прапраправуйчо — Бикогласния…

— Да, да, но това е било много отдавна — прекъсна го Глоин. — Аз говорех за теб. И освен това те уверявам, че на вратата имаше знак, какъвто обикновено се слага или се е слагал при този занаят, и се тълкува така: Професионален разбойник търси подходяща работа, придружена с интересни приключения и прилично възнаграждение. Ако повече ти харесва, вместо професионален разбойник, можеш да кажеш: Опитен Търсач на Съкровища . Някои го казват и така. За нас обаче е все едно, Гандалф ни съобщи, че по тия места има такъв човек, който търси да се залови незабавно за работа, и че е уговорил да се срещнем с него тук тази сряда по чаено време.

— Разбира се, че на вратата има знак — намеси се Гандалф. Аз самият го сложих. И то напълно основателно. Вие ме помолихте да ви намеря четиринайсети човек за вашата експедиция и аз избрах Билбо Бегинс. Ако някой каже, че съм сбъркал в избора, ще си останете тринайсет на брой и ще трябва или да търпите всички нещастия, които ще ви носи това число, или да се приберете обратно и да продължите да копаете въглища.

Той погледна гневно Глоин и джуджето веднага се сви на стола си; а когато Билбо отвори уста да запита нещо, Гандалф се обърна към него, измери го неодобрително с поглед и така наежи рунтавите си вежди, че Билбо не усети как си затвори устата.

— Да сме наясно! — додаде Гандалф. — Никакви разправии повече! Аз избрах Билбо Бегинс и за вас това трябва да е достатъчно. Щом казвам, че е Професионален разбойник, значи е Професионален разбойник или ще стане, когато му дойде времето. Той притежава много повече качества, отколкото вие можете да си представите, и далеч повече, отколкото сам той подозира. Вие ще доживеете (надявам се) да ми благодарите. А сега, Билбо, момчето ми, донеси лампата, за да погледнем ей това тук!

При светлината на една голяма лампа с червен абажур той разпростря върху масата парче пергамент, което приличаше на карта.

— Това го е правил Трор, дядото на Торин — каза той в отговор на любопитните въпроси на джуджетата, — и представлява план на Планината .

— Не смятам, че ще ни помогне много — заяви пренебрежително Торин, след като хвърли бегъл поглед. — Аз достатъчно добре си спомням и Планината , и земите около нея. Зная къде е Мраколес , зная къде е и Мъртвата степ , където се раждат големите дракони.

Върху Планината е нарисуван един червен дракон — каза Балин, — но няма да ни е трудно да го открием и без тази рисунка, стига само да стигнем дотам.

— Има обаче нещо, което не забелязахте — каза вълшебникът, — и това е тайният вход. Виждате ли тази руническа [1] Първите писмени знаци, с които са си служили в старо време германците и скандинавците. — Б. пр. буква на западната страна и ръката, която сочи от другите рунически букви към нея? С това е отбелязан тайният проход към Подземните галерии.

— Някога може и да е бил таен — рече Торин, — но сигурни ли сме, че все още е таен? Старият Смог живее там от толкова време, че сигурно е узнал всичко, което има да се узнава за тези пещери.

— И така да е, той не може да го използва вече от много години.

— Защо?

— Защото проходът е твърде тесен. «Един метър и половина е висока вратата и трима могат да минат рамо до рамо» казва руническото писмо, а Смог не би могъл да пропълзи през дупка с такива размери, дори като съвсем млад дракон, камо ли сега, след като е погълнал толкова много джуджета и хора от долината.

— А на мен дупката ми се струва огромна — изписука Билбо (който изобщо не познаваше драконите и беше виждал само дупки на хобити). Отново бе почнал да се увлича от цялата тази история и забрави, че трябва да си държи устата затворена. Много обичаше карти и в преддверието си беше окачил една голяма карта на околната местност, върху която бе отбелязал с червено мастило всичките си любими пътеки.