Терри Пратчетт - Смрък

Алеята от кестенови дървета току-що бе свършила и пред тях се ширеше ябълкова градина.

— Не са от най-хубавите — отбеляза Уиликинс, като я наближиха, вдигайки прахоляк по варовитата пътека. Фактът се стори несъществен на Ваймс, но Уиликинс изглежда считаше градината за много важна. — Момчето непременно ще иска да види това — ентусиазирано продължи Уиликинс. — Аз самият го видях, когато бях ваксаджийче. Коренно промени виждането ми за света. Третият граф, „лудият" Джак Рамкин, имал брат на име Улсторп, [9] Родното място на Нютон. Б. пр. сигурно за наказание. Той бил нещо като учен и щял да бъде изпратен в университета да става магьосник, ако брат му не дал да се разбере, че всеки негов първи родственик от мъжки пол, който си избере професия, свързана с носене на роби, ще бъде лишен от наследство посредством сатър.

— Въпреки всичко младият Улсторп упорито запазил интереса си към естествознанието по начин, достоен за джентълмен: ровел из всевъзможни подозрително изглеждащи погребални могили, на каквито се натъкнел в околията, попълвал колекцията си от гущери с колкото смогнел да улови редки видове и хербаризирал всякакви цветя, каквито успеел да открие, преди да изчезнат напълно. Случило се така, че в един топъл слънчев ден задрямал под някакво ябълково дърво и се събудил от паднала на главата му ябълка. По думите на биографа му, някой по-обикновен човек не би видял нищо нередно в това, но Улсторп се сетил, че щом като ябълките и на практика всичко останало все пада надолу, значи светът в крайна сметка ще стигне до опасен дисбаланс… освен ако в това нямал пръст друг фактор, все още непознат на естествознанието. Без да губи време, той довлякъл в градината един от лакеите и му наредил под заплаха от уволнение да лежи под дървото, докато не го удари ябълка по главата! Шансът това да се случи бил подпомогнат от друг лакей, на когото Улсторп наредил да клати усърдно дървото, докато не падне съответната ябълка. Улсторп застанал в готовност да наблюдава това отстрани.

— Можете ли да си представите радостта му, когато неизбежната ябълка паднала, а от дървото литнала втора, която скоростно изчезнала в небесния свод, доказвайки хипотезата, че каквото се издигне, следва да падне, при положение че каквото падне, следва да се издигне, запазвайки така равновесието на вселената. Това за съжаление се отнася само за ябълките и колкото и да е странно, само за ябълките на това дърво. Malus equilibria ! Чух, че някой бил открил, че ябълките на върха на дървото се изпълват с въздух и излитат, когато дървото се разклати, та да се разселят по-надалеко. Чудно нещо е това природата! Жалко, че плодовете имат вкус на кучешки творения — додаде Уиликинс, когато Сами изплю хапката си. — Право да ви кажа, командире, пет пари не давам за повечето представители на висшето общество, на които съм се натъквал, особено в града, но някои от тях в тези стари провинциални къщи са променили света към по-добро. Като Рамкин Рапона например, който направил революция в земеделието…

— Май съм чувал за него — вметна Ваймс. — Като че ли имаше нещо общо със засаждането на кореноплодни? Дали пък прякорът му не идваше оттам?

— Почти уцелихте, сър — отговори Уиликинс. — Всъщност е изобретил редосеялката, което означавало по-надеждни реколти и големи икономии в дългосрочен аспект. Само е приличал на ряпа. Хората понякога са много жестоки, сър. Имал е и брат, Рамкин Галоша, който не само изобретил гумените галоши, но и мушамите, даже преди джуджетата да се сетят за тях. Наистина много го е интригувала гумата, доколкото разбрах. Е, светът се състои от най-различни хора и би бил странно място, ако всички си приличахме. Особено ако всички приличахме на него. Сухи крака и сухи рамене, сър, това е, за каквото се моли всеки земеделец! Една зима ходих за малко да бера зеле. Беше кучешки студ, а дъждът се сипеше така, че капките трябваше да се редят на опашка, та да паднат на земята. Благославях му името тогава, сър, наистина, макар че си беше вярно онова, дето разправяха за младите девойки, на които всъщност им харесвало, както подочух…

— Всичко това е много похвално — понамръщи се Ваймс, — но не оправдава цялото глупаво, арогантно…

Този път Уиликинс прекъсна господаря си:

— А после, разбира се, изобретиха и летящата машина. Покойният брат на Нейно благородие вложи доста усилия в изграждането й, но тя така и не отлепи от земята. Целта му беше да полети без метла или магия, но за съжаление стана жертва на епидемията от кризми, клетият младеж. В детската стая има модел между впрочем. Задвижва се с гумени ремъци.