Терри Пратчетт - Смрък

— Синът ти ли? — усети се Ваймс. — Нали говореше за въздържание…

— Много наблюдателно от ваша страна, Ваша светлост. Всяка година имаме по седмица отпуск. Човек не може да я кара само на охлюви и крайречни треволяци…

Ваймс деликатно посочи, че ги чака път, и остави отшелника благоговейно да си върне фамилната реликва в тайната бърлога, където и да беше тя. Когато му се стори, че са на безопасно разстояние от слуха му, той избухна, размахвайки ръце във въздуха:

— Защо? Искам да кажа… защо?

— О, доста от наистина старите фамилни домове са имали придворен отшелник, сър. Считало се е за романтично да има бърлога с отшелник в нея.

— Смрадливичък беше — отбеляза Ваймс.

— Струва ми се, че не им е позволено да се къпят, сър, но трябва да ви кажа, че получава седмична дажба от един килограм картофи, три халби бира или ябълково вино, три самуна хляб и половин килограм свинска мас. Както и вероятно всичките охлюви и крайречни треволяци, които може да погълне. Прегледах ведомостите, сър. Не е лоша диета за декоративна градинска особеност.

— Хич няма да е зле, ако се вкарат малко плодове и чат-пат разслабително, предполагам — кимна Ваймс. — Та значи, предците на Сибил са се отбивали да си побъбрят с отшелника, когато се натъкнат на философска загадка, а?

Уиликинс явно се озадачи.

— Не, за бога, не мога да си представя някой от тях дори да си помисли за такова нещо сър. Те изобщо не са товарили главите си с философски енигми. [8] По-късно Ваймс се зачуди за ерудирания термин, употребен от Уиликинс в случая, но фактът си е факт: ако някой се мотае из къща с много книги, прихваща по нещо от тях. Също както Ваймс, като се позамисли човек. Били са аристократи, разбирате ли? Аристократите не забелязват философските енигми. Те просто ги подминават. Философията изисква човек да допусне възможността, че греши, сър, а истинският аристократ знае, че винаги е прав. Това не е самомнение, нали разбирате, това е вродена безусловна увереност. Аристократите понякога са големи откачалки, но винаги са категорично и несъмнено откачалки.

Ваймс го зяпна с възхищение.

— Дявол го взел, откъде знаеш всичко това, Уиликинс?

— От наблюдения, сър. В доброто старо време, когато дядото на Нейно благородие беше жив, той държеше целият персонал от булевард „Скуун" да идва тук със семейството през лятото. Както знаете, не си падам много по учението, пък и вие, да си кажем правичката — също, но като отраснеш на улицата, учиш бързо, понеже ако не учиш бързо, си мъртъв.

Вече вървяха по префърцунен мост над нещо, което вероятно беше потокът с пъстърва и, както предположи Ваймс, приток на Негодяйка — име, чийто произход тепърва щеше да проумее. Двама мъже и едно момченце крачат по мост, който би могъл да поеме цели тълпи от хора, каруци и коне. Явно в света имаше дисбаланс.

— Да ви кажа, сър — разсъждаваше Уиликинс, — именно категоричността им е осигурила всичките тези пари и земи. Понякога са ги губели заради нея, разбира се. Един от прачичовците на лейди Сибил веднъж изгубил имение с две хиляди акра първокласна земеделска земя, понеже решил категорично, че билет от гардероб може да бие три аса. Загинал е в последващия дуел, но поне е загинал категорично .

— Това е снобарщина и хич не ми се нрави — изсумтя Ваймс.

Уиликинс се почеса по носа.

— Ами всъщност, командире, не е снобарщина. Според мен рядко има такава в истинските аристократи. Стопроцентовите имам предвид… тях не ги е грижа какво ще кажат съседите или че се размотават в овехтели дрехи. Те са уверени, разбирате ли? В детството на лейди Сибил цялото семейство пристигало тук за стригането на овцете, а баща й участвал наред с всички останали, със запретнати ръкави и прочее. След това черпел мъжете и пиел с тях, халба след халба. Разбира се, той бил навикнал на бренди, така че от малко бира не падал под масата. Ама изобщо не му пукало какъв е. Читав старец е бил баща й… че и дядо й. Уверени, разбирате ли, хич не им е пукало.

Известно време вървяха в мълчание по алея с кестени.

— Да не намекваш, че не си давам сметка какъв съм? — навъсено се обади Ваймс.

Уиликинс се загледа в дърветата и умислено отговори:

— Май ще има доста кестени тази година, командире, и ако не възразявате да ви предложа, не е зле да доведете младия господин тук, когато започнат да падат. Като бях хлапе, години наред държах първото място по кестенчета от умрели плъхове, докато не открих, че кестенчетата растат по дърветата и не се разпльокват толкова лесно. Колкото до въпроса ви, сър — продължи той, — мисля, че Сам Ваймс е в най-добрата си форма, когато е уверен, че е Сам Ваймс. Брей, те пък колко отрано са взели да зреят тази година!