Глен Кук - Черният отряд

Заловихме повече пленници, отколкото очаквахме. Колоната се точеше цяла пресечка.

— Какво стадо говеда! — примига Милосърдния. — Благодаря ти, Мълчаливи.

Съдбата е невярна кучка. Тя ни отведе в пристанищната кръчма в критичен момент. При огледа нашият магьосник изрови истинско имане — цяла група, спотаена в скривалище под Бинарната й. Сред тях бяха някои от най-известните в Синия клан.

Милосърдния се зачуди на висок глас каква ли награда заслужава нашият информатор. Но такъв осведомител не съществуваше. Бръщолевенето на взводния целеше да предотврати превръщането на нашите обучени магьосници в живи мишени. Враговете ни щяха да хукнат да преследват шпиони призраци.

— Изкарайте ги навън! — заповяда Милосърдния и все още ухилен, огледа настръхналата тълпа. — Мислиш ли, че ще предприемат нещо?

Не посмяха. Изключителната му самонадеяност разколеба всеки, който имаше враждебни намерения.

Лъкатушехме из лабиринта от улици, стари почти колкото света. Пленниците равнодушно тътреха крака. Заплеснах се. Съратниците ми бяха безразлични към историята, но аз не успях да сдържа благоговението — и от време на време боязънта — пред древността, до която се простираше миналото на Берил.

Внезапно Милосърдния даде заповед за спиране. По Булеварда на синдиците, който от Митническия дом се изкачва чак до главната порта на Бастиона, вървеше процесия. Макар че ние първи стигнахме до кръстопътя, Милосърдния предпочете да даде път.

Стотина въоръжени мъже съставяха насрещната група. Изглеждаха по-големи здравеняци от всички в Берил — с изключение на нас. Предвождаше ги най-големият черен жребец, който бях виждал през живота си. Ездачът — облечен в протрит черен кожен костюм — беше дребен и женствен. Черен шлем напълно скриваше лицето му, а черни ръкавици — ръцете му. Не изглеждаше въоръжен.

— Проклет да бъда! — промълви Милосърдния.

Обезпокоих се. От конника ме побиха тръпки. Дълбоко в мен нещо първично копнееше да побегне. Любопитството обаче ме зачовърка. Кой е той? От странния кораб в пристанището ли е слязъл? Защо е тук?

Скритите зад забралото очи на ездача ни прескочиха небрежно, все едно попаднали върху стадо овце. Внезапно погледът му се върна и се закова върху Мълчаливия, който на свой ред се втренчи в него. Не показа страх, но сякаш се смали.

Шествието продължи пътя си — безизразно, дисциплинирано. Разтревожен, Милосърдния нареди на нашата сган да се раздвижи отново. Влязохме в Бастиона само няколко метра след странниците.

Бяхме арестували повечето от най-консервативните водачи на Синия клан. Когато се разнесе слухът за набега ни, агресивните типове решиха да демонстрират сила. И дадоха тласък на жестоки зверства.

Постоянните промени на времето въздействат върху човешката психика. Населението на Берил е свирепо. Размирици избухват и по най-малкия повод. А когато това се случи, мъртъвците се броят с хиляди. Този път беше по-лошо от всички предишни.

Половината от проблема се корени в армията поредица слабохарактерни, бързо сменящи се синдици бе отслабила дисциплината. Сега войската е извън всякакъв контрол. Като цяло обаче е склонна да се вдигне срещу Бунтовниците. Потъпкването на метежа се възприема като разрешение за мародерства.

Дойде и най-лошото. Няколко кохорти от Разклонените казарми поискаха допълнително възнаграждение, за да изпълнят заповедта за възстановяване на реда. Синдика им отказа. Те се разбунтуваха.

Взводът на Милосърдния спешно зае позиции до Боклукчийската порта и задържа и трите кохорти. Повечето от нашите загинаха, но нито един не побягна. Самият Милосърден загуби в битката око и пръст, получи рани в рамото и хълбока и когато пристигнаха подкрепления, щитът му беше пробит на повече от стотина места. Добра се до мен по-скоро мъртъв, отколкото жив.

В края на краищата размирниците предпочетоха да се разпръснат, вместо да се изправят срещу оцелелите от Черния отряд.

Този бунт е свързан с най-страшните ми спомени. При потушаването му изгубихме почти сто братя, а не можехме да понесем липсата дори на един-единствен човек. Улиците в Квартала на стенанията бяха осеяни с трупове. Плъховете пируваха. Ята лешояди и гарвани се събраха от околностите.

Капитанът разпореди Отрядът да се прибере в Бастиона.

— Нека събитията да следват естествения си ход — каза той. От кисело настроението му беше станало отвратително. — Направихме всичко по силите си. Договорът ни не включва самоубийство.