Глен Кук - Черният отряд

Взех писалка и диаграмата, закачена с гвоздей на дъската. Бях постъпил същия начин и с Пандиза, и с Дивия Брус — преди да умре — и бях накарал взводния сержант на Белоокия да проследи действията му. Бях сигурен, че са приели отровата в един от няколкото близки до Бастиона вертепа, които гарнизонът често посещаваше. Сведенията на Къдравия обединиха всички нишки.

— Бинго! — възкликнах. — Сега пипнахме копелетата!

— Кои са?

Къдравия беше готов да хукне да се саморазправя.

— Ти мирувай! Ще отида при Капитана.

Потупах го по рамото и надникнах в съседната стая. Тази сутрин само Къдравия беше записан за преглед.

Избрах обиколния маршрут покрай Треджанската стена, извисяваща се над пристанището на Берил. На половината път спрях и зареях поглед на север, отвъд вълнолома, фара и Крепостния остров към Морето на страданията. Разноцветни триъгълни платна шареха мръсната сиво-кафява вода, докато крайбрежните лодки се носеха из лабиринта от канали, които свързваха Градовете на скъпоценните камъни. Въздухът беше неподвижен и тежък. Мараня скриваше хоризонта. Въздушно течение обаче къдреше водната повърхност. Около Острова винаги повяваше бриз, но той избягваше крайбрежието, като че ли се страхуваше от проказа. Кръжащите наблизо чайки бяха толкова унили и апатични, каквито денят обещаваше да направи и хората.

Още едно лято в служба на запотения и нечистоплътен Синдик на Берил. Без да чуем и едно „благодаря“, задето осигурявахме защитата му от неговите политическите съперници и недисциплинираните му местни военни части. Още едно лято, в което си скъсвахме задниците за награда, каквато бе получил Къдравия. Заплащането беше добро, но не удовлетворяваше душата. Предшествениците ни сигурно се обръщаха в гроба, виждайки какво е останало от Отряда.

Берил е кръстопътят на нищетата, но същевременно е древен и интригуващ. Историята му е бездънен кладенец, пълен с непрогледен мрак. Забавно ми е да прониквам в тъмните му дълбини в опит да отделя фактите от измислиците, легендите и митовете. Задачата не беше лека, защото предишните историци на града са творили със стремежа да угодят на властниците по своето време.

За мен най-интересният период е древното кралство, чиито хроники са и най-загадъчни. Тогава — през царуването на Ниам се появили форвалака, след десетилетие на ужас били победени и затворени в тъмната си гробница на върха на Хълма на некропола отгласи от този кошмар още нашепват от фолклора и поучителните майчински напътствия към непослушните деца. Но отдавна никой не помни какво всъщност са представлявали форвалака.

Продължих пътя си, отчаян от непобедимата жега. В Сенчестите си будки часовите бяха увили вратовете си с кърпи.

Полъхът на бриза ме сепна. Обърнах се към пристанището. Един кораб заобикаляше острова — огромен пъргав звяр, в сравнение, с когото лодките и фелуките приличаха на джуджета. В средата на опънатото до пръсване черно платно се издуваше сребърен череп, заобиколен с искряща сребърна верига. Червените му очи пламтяха. Зад изпочупените му зъби трептяха огнени езици.

— Какво е това, по дяволите?! — възкликна един от часовите.

— Нямам представа, Белезникав.

Размерът на кораба ме впечатли повече, отколкото крещящото платно. Четиримата второстепенни магьосници, с които разполагахме в Отряда, можеха да си съперничат със собственика му по панаирджийство. Аз обаче досега не бяха виждал галера с пет редици гребла.

Сетих се накъде съм тръгнал.

Почуках на вратата на Капитана. Никакъв отговор. Самопоканих се и го заварих да хърка на масивния дървен стол.

— Ей! — изкрещях аз. — Пожар! Бунтовници в Квартала на стенанията! Танцьорът е пред Портата на зората!

Танцьорът беше генерал, който навремето сринал Берил почти до основи. Хората още потръпваха, като чуеха името му.

Капитанът остана невъзмутим — нито му мигна окото, нито се усмихна.

— Много си нагъл, Знахар. Кога ще се научиш да спазваш установения ред?

„Установеният ред“ означаваше първо да досаждам на Лейтенанта. Да не прекъсвам дрямката му, докато Синия клан не щурмува Бастиона.

Обясних му за Къдравия и диаграмата. Той свали крака от писалището.

— Прилича на задача за Милосърдния — в гласа му прозвуча безмилостна жлъч.

Черният отряд не търпи злонамерени атаки срещу хората си.

Милосърдния беше нашият най-зъл взводен командир. Той смяташе, че дузина мъже ще му стигнат, но позволи на Мълчаливия и на мен да вървим по петите им. Аз можех да закърпя ранените. Мълчаливия щеше да е полезен, ако играта със Синия клан загрубееше, но ни забави половин ден, докато набързо обиколи горите.