Глен Кук - Мрачни времена

Според мен единият е прав за шест от дванайсет възможности, а другият — за половин дузина.

Над лагера на Тъкача кръжат гарвани. Постоянно. Там са поне дузина. Останалите следят нас. От дистанция. Ако се приближат много, може да се окажат в нечие канче.

Знахаря беше предубеден към гарваните. Мисля, че сега го разбирам. Но прилепите ми досаждат повече.

Не виждаме прилепи толкова често. Гарваните изтребват мнозинството от тях. (Тези гарвани не ги е срам да излизат нощем). А онези, които гарваните пропускат, ги докопваме ние — почти неизменно. Ала по няколко неизбежно се измъкват. Което не е хубаво.

Те шпионират за Господарите на сенките. Те са далекогледите очи на злото тук, където враговете ни не винаги имат власт над живия мрак.

Останали са само двама Господари на сенките. Тъкача си има неприятности. Те вече нямат такава власт, каквато показваха преди, когато можеха да управляват сенките в самото сърце на талианските територии.

Господарите на сенките изчезват от сцената.

Човек сънува.

Сънищата твърде лесно се превръщат в кошмари.

Когато погледнеш надолу от цитаделата, се чудиш как ли се справят джайкурите, натикани зад стените на Деджагор всичките до един. Истината е, че не се справят и никога не са се справяли.

Навремето хълмовете около равнината са били целите в чифлици, овощни градини и лозя. След като над тях надвиснала сянката, те постепенно изчезнали — селските семейства напуснали земята. А после дойде противосянката, Черния отряд, ужасно огладнял след дългото тичане на юг след победата при брода Годжа. А след него и армиите на Сенчестите, които ни попиляха.

Сега хълмовете пазят само спомени за миналото. И лешоядите не оглозгват костите толкова чисто, колкото са обрани тези хълмове.

Най-умните селяни избягали най-рано. Децата им ще заселят отново земята.

А тъпите избягали тук, при фалшивата сигурност зад стените на Деджагор. Когато Могаба го прихванат лудите, той прогонва по няколкостотин от тях извън портите. Те са само гърла, които реват да бъдат нахранени. Храната трябва да се пази за онези, които са готови да умрат, докато бранят стените.

Местните, които не влагат никакъв принос или проявяват слабости — разболяват се или пострадват тежко, ги натирват през портата веднага след селяните.

Тъкача на сенки не приема никого освен хора, склонни да помагат в издигането на неговите насипи и копането на погребалните ровове. Първото означава бъхтене под порой от снаряди, мятани от бившите приятели там, вътре, а второто — оправяне на леглото, в което ще легнеш, когато вече няма никаква полза от теб.

Труден избор.

Могаба не проумява защо военният му гений не е всеобщо възвеличаван.

Той гледа да си няма работа с Нюен Бао. Все още не. Те засега нямат особен принос в отбраната на Деджагор, но и не изсмукват ресурси. Децата им са нахранени, докато ние, останалите, затягаме коланите.

Вече не виждаме често кучета и котки. Конете оцеляват само защото са под военна закрила, а и те се броят на пръсти. Когато и последният фураж свърши, ще се наядем до пръсване.

Дребният дивеч като плъхове и гълъби вече е рядкост. Понякога чуваш възмутените крясъци на изненадана гарга.

Нюен Бао умеят да оцеляват.

Те са раса от хора с едно и също безстрастно лице.

Могаба не ги закача главно защото пипне ли ги някой, всичките се ядосват. И смятат борбата за много сериозно, свещено дело.

Те не ви се пречкат без нужда, ала не са пацифисти. На два пъти Сенчестите съжалиха, че се опитаха да нахлуят в техния квартал.

Нюен Бао и двата пъти произведоха внушително количество трупове.

Сред джайкурите се носи мълвата, че те ядат враговете си.

Вярно, открити са човешки кости със следи от транжиране и готвене. Джайкурите изповядват главно религията гуни. Гуни са вегетарианци.

Не вярвам, че Нюен Бао са виновни за това, но Кай Дам отказва да отрече дори и най-черните обвинения срещу своя народ.

Може би е склонен да приеме всяка измама, която прави Нюен Бао да изглеждат по-опасни. Може би приветства подобни слухове, за да се трупа страх.

Умеещите да оцеляват се възползват от средствата, които са им подръка.

Иска ми се те да разговаряха. Бас ловя, че могат да разкажат истории, от които ще ви се накъдрят пръстите на краката и ще ви се изправят косите.

Ах! Деджагор! Тези блажени дни, когато се мотаехме из ада с усмивка на уста.

Колко време остава, докато смехът завинаги напусне този град?