Глен Кук - Мрачни времена

В Деджагор пожарите започват лесно.

В Ада е горещо, нали?

… кой съм аз — ако все пак моите писания оцелеят, макар шансът да е невероятно малък. Аз съм Мъргън, знаменосец на Черния отряд — въпреки че нося срама, че загубих знамето в битка. Аз водя неофициалните Анали, защото Знахаря е мъртъв, Едноокия не желае, а никой от останалите не може да пише и чете. Аз бях обучен за наследник на Знахаря. Бих го правил дори без официално назначение.

Ще бъда твой водач през няколкото месеца, седмици или дни — колкото време ще е нужно на Сенчестите да докарат сегашните ни затруднения до неизбежния им край.

Никой между тези стени няма да се отърве. Те са твърде многобройни, а ние сме твърде малко. Единственото ни предимство е, че нашият командир е не по-малко луд от техния. Това ни прави непредсказуеми. Но не ни носи кой знае каква надежда.

Могаба няма да се предаде, докато лично той има за какво да се вкопчи с една ръка и да хвърля камъни с другата.

Очаквам черен вятър да развее моите писания и те никога да не попаднат пред нечии очи. Или пък да се превърнат в подпалките, които Тъкача на сенки ще използва, за да запали кладата на последния човек, когото ще убие след завземането на Деджагор.

Братко, да започваме, в случай, че някой намери това. Това е книгата на Мъргън, последният от Аналите на Черния отряд. Дългият разказ върви към своя край.

Тук времената са тежко наслоени. Двехилядогодишни традиции крепят невероятни нелепости, които безрезервно се приемат за даденост. Десетки раси, култури и религии съществуват в смес, която би трябвало да е избухлива, но е оцеляла толкова дълго, че конфликтите са само спазми в престаряло тяло, което вече е твърде уморено.

Талиос е единственото голямо княжество. Има още десетки — повечето сега са в Земите на сенките и всички много си приличат.

Най-големите народи са гуни, шадар и ведна — имена, които определят едновременно религия, раса и култура. Гуни са най-многобройни и най-широко разпространени. Храмовете им, посветени на смущаващо големия им пантеон, са толкова многобройни, че рядко се случва наблизо да няма такъв.

Като физика гуни са дребни и мургави, но не са черни като Нар. Мъжете гуни носят подобни на тоги роби, когато времето позволява. Ярката смесица от цветове е знак за кастата, култа и професионалната им принадлежност. Жените също се обличат ярко, но с няколко пласта увит около тях плат. Те забулват лицата си, ако са неомъжени, макар че браковете се сключват рано. Носят зестрата си във вид на бижута. Преди да излязат, бележат челата си със знака на кастата-култа-професията на съпруга и на баща си. Никога няма да успея да разшифровам тези йероглифи. Гуни от низшите касти не носят нищо освен набедрена препаска.

Шадар са по-бледи, приличат на силно загорели белокожи от севера. Те са едри, обикновено към два метра високи. Не се бръснат, нито скубят брадите си като гуни. Някои секти никога не подстригват косите си. Къпането не е забранено, но е порок, на който се отдават рядко. Всички шадари се обличат в сиво и носят тюрбани, които бележат общественото им положение. Те ядат месо. Гуни — не. Никога не съм виждал шадарска жена. Сигурно намират бебетата си сред зелките.

Ведна са най-малобройната от талианските народности. Те са светлокожи като шадар, но по-дребни, с по-крехко телосложение и със свирепи черти. Не изповядват никоя от шадарските спартански ценности. Религията им забранява почти всичко, затова правилата често се почитат с нарушаването им. Те обичат да добавят малко цвят в облеклото си, макар и да не се обличат пъстро като гуни. Носят панталони и истински обувки. Дори и най-бедните покриват телата си и ходят с покрити глави. Омъжените жени ведна носят само черно. Не виждаш нищо освен очите им. Неомъжените жени ведна не ги виждаш изобщо.

Единствено ведна вярват в задгробния живот — и то само за мъжете, без да броим няколко жени — воини, светици и дъщери на пророци, проявили достатъчно кураж, че да ги обявят за почетни мъже.

Нюен Бао, които се мяркат рядко, обикновено носят свободни блузи с дълги ръкави и торбести тънки панталони, най-често черни — и мъжете, и жените. Децата ходят голи.

И целият този град е въплъщение на хаоса.

Всеки ден неизменно се пада свещен за някого.

От кулата на Цитаделата се вижда, че Деджагор е внимателно планиран лабиринт. Разбира се, повечето градове-крепости се строят с оглед на това, че все по някое време ще се случи съседните държави да бъдат управлявани от главорези. Владетелите на вашия град, разбира се, никога няма да бъдат по-лоши от великодушни деспоти, а най-страшният им стремеж ще е да умножат славата на родния град.