Глен Кук - Стоманени сънища

Синдху и Нараян дотичаха, проснаха се пред мен по очи, заблъскаха глави в земята и пак занареждаха. Гарвани пърхаха между дърветата и вдигаха врява. Моите войници сновяха наоколо и колеха наред — изразходваха богатството от страх, което бяха трупали цяла нощ.

— Нараян, провери какво правят оцелелите. Бързо. Преди да са се организирали за контраатака. Синдху. Помагай ми да контролирам тези хора.

Нараян хукна и се върна след няколко минути.

— Вече се събират, на четвърт миля надолу по реката. Мислят си, че ги е нападнал демон. Не искат да се връщат. Командирите им ги убеждават, че не могат да оцелеят, ако не си завземат обратно лагера и животните.

Вярно беше. Може би като видеха демона още веднъж, това щеше да ги насърчи да не се приближават.

Накарах мъжете да се подредят в неравна редица и поехме към края на гората. Нараян и Синдху се промъкнаха напред. Исках да получа предупреждение, ако южняците бяха склонни да се бият — тогава щях да се оттегля.

Те отново побягнаха. Нараян каза, че убили командирите, които се опитвали да ги надъхват.

„Съдбата ни се усмихва“ — спомням си, че промърморих. Ще трябва да поогледам по-отблизо тази демоница Кина. Сигурно й се носи славата. Зачудих се защо ли никога не съм я чувала.

Оттеглих се в завзетия лагер. Бяхме се сдобили с много полезен материал.

— Рам, събери остатъка от бандата и ги накарай да донесат коловете от дигата. Нараян, помисли си кои мъже най не заслужават да получат оръжие. — Сигурно ги имаше достатъчно.

Оръжието щеше да е чест и доверие, които трябва да се заслужат.

Промяната бе драматична. Човек можеше да си помисли, че триумфът при Годжа се е повторил. Дори и онези, които не бяха участвали тогава, добиха увереност. Виждах го навсякъде. Тези мъже имаха ново чувство за собствено достойнство. Гордееха се, че са част от едно отчаяно начинание, и ми отреждаха дължимото място в него. Обикалях лагера и подхвърлях намеци, че скоро ще бъдат част от нещо, което притежава истинска сила.

Това убеждение трябваше да бъде подхранвано и постоянно наторявано с подозрение и недоверие към всекиго извън бандата.

За да се закали един чук, е нужно време. Повече време, отколкото щеше да ми бъде отпуснато, най-вероятно. Години, дори десетилетия отнема създаването на войска като Черния отряд, понесен напред върху гребена на вълната на традицията.

Тук аз се опитвах да стъкмя с магия Златен чук, нещо лъскаво, но неистинско, смъртоносно само за невежите и неподготвените.

Време бе за церемония, която да ги откъсне от останалия свят. За кървав ритуал, който щеше да ги свърже помежду им, както и с мен.

Накарах да побият коловете от дигата покрай пътя, който водеше на юг от гората. После — да отсекат главите на всички мъртви южняци и да ги побият на коловете с лица на юг — явно за да предупредят пътниците, които споделяха техните стремежи.

Нараян и Синдху бяха възхитени. Сечаха глави с голямо въодушевление. Не изпитваха и капка ужас.

Нито пък аз. На какво ли не съм се нагледала.

Лебеда лежеше в сянката на брега на Голямата река и лениво наблюдаваше как плувката на въдицата му се носи по застоялите води на дълбокия вир. Въздухът бе топъл, сянката — хладна, а буболечките ги мързеше да му досаждат. Беше полузадрямал. Какво повече му трябва на човек?

Кинжала приседна до него.

— Хвана ли нещо?

— Нищо. Ако хвана, не знам що да го правя. Какво става?

— Жената ни вика. — Имаше предвид Радишата, която на пристигане в Годжа бяха заварили да ги чака, за най-голям потрес на Пушека. — Има задача за нас.

— Тя вечно има задачи! Кажи й да си навре задачата в ухото!

— Мислех да ти спестя това удоволствие.

— Да ми беше спестил разкарването. Тука си ми е добре.

— Тя иска да завлечем Пушека на едно място, където не му се ходи.

— Така кажи, бе! — Лебеда извади въдицата от водата. На куката нямаше стръв. — Пък аз си мислех, че в тоя поток няма риба. — Той подпря въдицата на едно дърво. Това си беше един вид декларация. — Къде е Корди?

— Сигурно чака там. Наглеждаше Джах. Вече му казах.

Лебеда погледна към другия бряг.

— Човек убивам за халба бира! — В Талиос, преди вълненията да ги повлекат, те се занимаваха с пивоварство.

Кинжала изсумтя и се отправи към крепостта над брода Годжа.

Укреплението се намираше на южния бряг на Голямата река. Беше построено от Господарите на сенките, след като ги отблъснаха при Талиос, за да защитават завоюваните земи южно от реката. Крепостта бе завзета от Черния отряд след победа от северната страна. Майстори от Талиос я укрепваха и бяха започнали строежа на още една крепост на северния бряг.