Марк Лоуренс - Ключът на Лъжеца

— Много отдавна ми казаха, че една от тези врати никога няма да се отвори за мен, че гибелта ми лежи зад нея. Самият Локи ми го каза, бащата на лъжите. И аз му повярвах, защото той винаги е честен. Гордее се с това — понеже знае, че частичната истина наранява по-дълбоко от лъжата. — Келем махна към мен със съсухрената си ръка. — Ключът ще отключи вратите, а последната — тя ще е онази, която ще оставя затворена. Ще я заключа отново, и то толкова хубаво, че няма да се отвори, докато на света има хора.

Обезпокоително е, когато човекът, с когото се пазариш, ти дава да разбереш колко ценно е за него онова, което имаш. На пазара се преструваме, че не ни интересува, обиждаме нещото, което искаме, омаловажаваме го. Честността на Келем ми разкриваше две неща. Че мога да вярвам на предложението му и че би било глупаво да го отхвърля, защото — по един или друг начин — той щеше да получи ключа.

— Онази черната. — Посочих я. — Това ли е вратата към смъртта? Вратата към Ада?

— Не, това е една от трите, които още ми се опират. Вратата към Ада се отваря достатъчно лесно, Денят на хилядата слънца я е оставил да виси на пантите си — тя беше първата от тринайсетте, която усвоих.

Взрях се в черния кристал.

— Значи е нощната порта. — Още докато го изричах, думите ми се сториха погрешни.

— Така ли мислиш, принц Джалан? Толкова ли е отслабнала връзката ти с мрака?

— Не. — Поклатих глава. — Не е тази… — Минах покрай друга колона, като плъзгах пръсти по нея.

— Тази врата е Осхайм, принц Джалан. Вратата е Колелото, Колелото е врата. Това е вратата, която трябва да овладея.

— Синята дама би ги отворила всичките — казах. — Тя мисли, че времето за врати отминава и че скоро всички светове ще прелеят един в друг. Иска да отвори проходите и да поведе унищожението, за да си осигури мястото в какъвто там ад остане след това.

— Погрешно са ме информирали за стандартите на обучение в Червения предел — каза Келем и два паяка с големина на сребърни очи подръпнаха сухите ъгълчета на устата му, за да изобразят усмивка. — Добре са те учили, принц Джалан. Но Синята дама всъщност иска само да завърти Колелото. Може да го направи, като отвори черната врата, ала черната врата се отваря сама. Прави го от векове. Много, много бавно — но се ускорява. Всяка отворена врата, всяко нещо, преминало от един свят в друг… отслабва стените между тези места, те започват да се напукват, вратата към Осхайм се отваря и Колелото се завърта. С ключа на Локи Синята дама може да сложи край на света още днес, като отвори тази врата пред нас. Без него ще трябва да разчита на Мъртвия крал, че ще отвори вратата към смъртта достатъчно широко, за да напука стените около нея… и така ще завърти Колелото, донасяйки края на всичко.

— А къде е твоето място, уважаеми Келем? — Разговорът беше станал прекалено мащабен за мен. Аз просто исках да се измъкна с парите си и с достатъчно години, през които да ги харча.

— Аз съм финансист, човек на търговията, принц Джалан. Всяко нещо си има цена. Купувам, продавам. В това със сигурност няма нищо лошо, нали? Купувам, каквото може да бъде купено, продавам го на онези, които се нуждаят от него и имат средствата да си платят. Богатите трябва да получат онова, за което копнеят — без съмнение си съгласен?

Не казах нищо.

— Но по този въпрос позицията ми би трябвало да е достатъчно ясна. Аз отказвам да отворя една врата, пък макар и за кратко, за да си спестя десетки хиляди в злато. Това надали ме обрисува като човек, горящ от желание да ги отвори широко всичките, нали? Може да искам да властвам над мрака и светлината, и създанията там, но да сложа край на всичко съществуващо? Че от каква полза ще ми е богатството тогава? Вярно, със Синята дама имаме някои общи интереси, но аз не съм неин съюзник в това начинание.

„Бил си неин съюзник в друго начинание, също толкова кърваво, много отдавна.“ Думите потрепнаха зад устните ми. Той беше участвал в заговора, убил първия Голот. Може би и вторият бе умрял по негова заповед. Дали той беше насочвал Синята дама, или тя него? Както и да е, и двамата бяха оцапали ръцете си с кръвта на Кендетите. Семейството на Снори също се числеше сред престъпленията им, както и заличаването на целия му клан, ундоретите, от които вече бе останал само един, след като Тутугу умря под меча на Едрис Дийн. А Едрис беше оръдие на Синята дама, смъртта на майка ми — неин замисъл, а неродената ми сестра — просто косвена жертва. Зърнах отново образа на дамата, изчезваща в огледалото, Червената кралица, коленичила там сред осколките, и убития ѝ дядо сред алените чаршафи. Може би легендарният гняв на Алика Кендет зарази кръвта ми, а може би моят собствен — блед пламък, без съмнение, но подхраниш ли една такава искрица с достатъчно гориво, ще лумне ярко.