Марк Лоуренс - Принцът на Глупците

Да, трябва да порасна, и да, ще порасна, но за това има време утре. Днешният ден е за живеене.

И така, ето ни сгушени в „Трите брадви“, без нищо друго за правене, освен да не правим нищо. Зимата ни е затиснала тук, в безопасност от външния свят, пленени в наш собствен малък вътрешен свят. Каква ирония — наградата ни беше ключ, който може да отвори всичко, а сега стоим затворени в Тронд и чакаме пролетта да разчупи леда и да ни освободи.

За известно време там, в онази ужасна крепост, докато Баракел ми досаждаше, а прогнилият ми животец бързо свършваше, бях взел да се чудя дали не съм могъл да се възползвам по-добре от отредените ми дни. Старият ми живот на вино, песни и множество жени започна да ми се вижда повърхностен. Даже евтин. Признавам, че по време на пътуването ни през ледената пустош и през онази дълга нощ в Черната крепост ми се искаше да изживея живота си повторно: заричах се, че ще се отнасям по-добре с всички и ще отхвърля грозните предразсъдъци. Бях решил да намеря Лиза де Вийр, да ѝ се закълна във вярност, да се оставя на милостта ѝ, да съм мъжът, който възрастта ми изисква, а не детето, което тя позволява. И най-ужасното беше, че наистина го мислех!

На Аслауг не ѝ трябваше много време да ме разубеди. Всъщност имах нужда само от някой, който да ми каже, че и така съм си добре, да ме тупне по гърба и да ми прошепне, че там навън ме чака цял един свят и да вървя да го завладея!

Що се отнася до Снори, сега, когато Баракел го поучава всяка сутрин, той е по-мрачен отвсякога. Човек би си помислил, че след като е изгубил семейството си и е отмъстил за него, ще продължи напред. Тутугу така направи. Излиза да лови риба в леда с местните сега, когато пристанището е замръзнало. Даже казва, че си намерил момиче в града. Снори обаче тъне в мрачни мисли за миналото. Седи на верандата, когато навън е такъв студ, че вълните замръзват в движение, увит в кожите си, положил брадвата в скута си, и се взира в онзи ключ.

Вижте сега, аз по принцип харесвам ключовете, но това нещо, това парче обсидиан — него не го харесвам. Като го погледнеш, те кара да се замислиш. Прекалено много мислене не е полезно за никого. Особено пък за човек като Снори вер Снагасон, който е склонен да действа още преди да помисли. И значи той седи там и се взира в него и мога да позная какви идеи се въртят в главата му — нямам нужда от Аслауг, за да ми го каже. Той има ключ, който може да отвори всяка врата. И мъртво семейство. А някъде там има врата, водеща към смъртта, врата, която се отваря и в двете посоки, врата, която никога не би трябвало да бъде отваряна и никога не е могла да бъде отваряна.

Досега.

В трилогията „Разделената империя“ (издание на „Бард“, 2013-2014 г.) е преведено като Червеното блато. — Бел. Dave

Какво ще пиете? (фр.). — Б.пр.

Две бири, моля, а какво предлагате за ядене? (фр.). — Б.пр.