Мартин Колев - Софийски магьосници

Белота пръв забеляза новодошлия.

— Я, кого довя вятърът? — провикна се той. — Заповядай, приятелю, запазили сме ти най-хубавото място.

Той побутна бутилка студено „Шуменско“. Свилен поблагодари, разви шала си и разкопча палтото. „Домът е там — помисли си, — където те чакат маса до камината и студена бира.“

— Стига си стоял като истукан — каза Белота и махна към празния стол.

Белота беше най-словоохотлив от магьосниците на масата, а може би и от всички магьосници по всички маси в България. Той беше класически мошеник — очарователен до мозъка на костите си и незаслужаващ и капка доверие. В това биха се заклели мнозина минувачи, спрели на улицата за някой от фокусите му и открили по-късно портфейлите си пълни с шума.

Свилен си окачи дрехите на скамейката и седна.

— Здравейте, дружина — каза без особен ентусиазъм и отпи от шуменското.

Останалите надигнаха бирите си и смотолевиха по едно „наздраве“. Помежду им витаеше осезаемо безпокойство. „Вторник“, напомни предупредителното гласче в главата на Свилен.

Иза го изгледа изпитателно.

— Закъсня.

— Имах работа — каза Свилен.

Всъщност беше прекарал целия ден в леглото си.

— Браво, браво, не се оставяй на… лошото време — каза Белота и го потупа по рамото. Макар че беше току до камината, той не беше свалил любимите си ръкавици без пръсти.

— Лошото време, да — повтори Свилен и заби очи в пода. Обичаше да му обръщат внимание, но не и от съжаление. Откакто Грета си беше заминала, останалите се държаха с него, сякаш беше направен от стъкло.

— Както и да е — каза Иза и се приведе напред. — Трябва да поговорим.

Другите последваха примера ѝ, образувайки тесен кръг около масата.

— Нещо се случва — продължи тя. — Нещо голямо и неприятно.

Свилен забеляза, че магьосницата е стиснала юмруци.

— Е? — изсумтя нетърпеливо той.

Явно всички други знаеха каква е причината за тази среща. Иза помисли малко и каза:

— Някой убива магьосници.

— Магьосници?

Случваше се, и то нерядко, магьосник да убие свой събрат. Свилен обаче не беше чувал за целенасочено и успешно убийство на множество магьосници. Не и извън историческите книги.

— Да — потвърди Белота. Лицето му, допреди малко ухилено, беше вече сериозно. — Още преди два-три месеца почнаха да се разнасят слухове, но…

Той не довърши — нямаше и нужда. Свилен знаеше какво щеше да каже: „… но Грета точно беше заминала и не ти казахме нищо“.

— Така де — продължи Белота, — чу се за странното изчезване на някакъв софийски маг. Бил коминочистач от наследствен магьоснически род. Качил се на покрива на една къща и повече изобщо не го видели.

— Второто изчезване е отпреди две седмици — намеси се Иза. — Този път била ясновидка, ромка от Харманли. Гостувала в една от окултните кабелни телевизии и в рекламната пауза отишла до тоалетната. Изчезнала яко дим. А в тоалетната нямало нито прозорци, нито нищо.

Иза замълча. Погледна към Белота сконфузено, сякаш на него се беше паднала късата клечка.

— И сега стигаме — поде той — до последния случай. От миналата седмица е, май все по-начесто се случва…

— Така? — подкани го Свилен.

Белота въздъхна дълбоко.

— Виж, приятелю, не сме на сто процента сигурни, че изчезналите са мъртви. Може да става въпрос за нещо друго — отвличане или конспирация някаква.

Свилен вече знаеше, че изчезналият е познат — иначе досега да са изплюли камъчето. И Иза, и Белота отчаяно се споглеждаха, сякаш търсеха безболезнен начин да съобщят новината. В крайна сметка това стори Игнат — най-старият магьосник на масата, който досега бе пазил мълчание.

— Саабир — прошепна той. — Момчето от дюнерджийницата.

— Саабир? — повтори Свилен. — Но аз преди няколко дни се видях с него…

Игнат отвърна:

— Миналия петък е бил първа смяна, но тъй и не е отишъл да отвори дюнерджийницата. От тогава насам никой не го е виждал.

— Може внезапно да е заминал — възрази Свилен.

Другите замълчаха и се извърнаха от погледа му. Свилен и сам не си вярваше. Магьосниците по принцип не бяха твърде отговорни хора, но Саабир беше изключение от правилото.

— Огледах Вътрешния град — прошепна Иза. — Всеки от тримата магьосници е ползвал магия точно преди да изчезне. Саабир е направил истински огнен кръг насред Сточна гара.

Свилен понечи да възрази, но не го стори. Самият той беше предупреждавал Саабир многократно да не прави магии на публични места, освен в краен случай.