Нил Гейман - Скандинавска митология

— Прав си. Но запитай се, ако си на мястото на Локи, защо ще изобретяваш нещо, с което да ловиш риба, а след това, като разбереш, че ние идваме, ще го хвърлиш в огъня?

— Защото… — започнал Тор, смръщвайки чело и размишлявайки толкова усилено, че по далечните планински върхове се чули гръмотевици. — Ъъъ…

— Точно така. Защото няма да искаш да я намерим, когато дойдем. А единствената причина да не искаш да я намерим, е, за да попречиш на нас, боговете на Асгард, да я използваме, за да те хванем.

— Разбирам — кимнал бавно Тор и след това продължил: — Да, предполагам, че е така. Значи Локи…

— … се крие в дълбокия вир под водопада в образа на риба. Да, точно така! Знаех, че накрая ще стигнеш дотук, Тор.

Тор кимнал ентусиазирано, без да е напълно сигурен как от пепелта на пода е стигнал до това заключение, но доволен, че знае къде се крие Локи.

— Ще отида до вира с чука си — казал Тор — и ще… и ще…

— Ще трябва да слезем долу с мрежа — казал Квазир, мъдрият бог.

Той взел останалата връв от коприва и парчето дърво. Завързал единия край на връвта за пръчката и започнал да я навива около нея, да я промушва и заплита. Показал на останалите богове какво прави, и скоро всички започнали да завързват и плетат. Квазир съединил една с друга мрежите, които изплели, докато накрая се получила голяма колкото вира мрежа и всички тръгнали надолу покрай водопада към подножието на планината.

Там, където вирът преливал, започвало поточе. И това поточе отивало към морето.

Когато стигнали под водопада Франанг, боговете разгънали мрежата. Тя била огромна, тежка и достатъчно дълга, за да стига от единия до другия край на вира. Нужни били всички воини на асите, за да я държат от единия край, а Тор държал другия.

Боговете тръгнали от единия край на вира, който започвал веднага под водопада, и продължили, докато стигнали до другия край. Не уловили нищо.

— Със сигурност вътре има нещо живо — казал Тор. — Усетих го да се блъска в мрежата. Но слезе по-дълбоко в калта и мрежата мина над него.

Квазир се почесал замислено по брадата и казал:

— Няма проблем. Ще трябва да започнем отначало, но този път ще сложим тежести на долния край на мрежата, така че нищо да не може да премине под нея.

Боговете събрали тежки камъни с дупки в тях и ги завързали за долния край на мрежата.

И отново тръгнали през вира.

Първия път, когато боговете влезли в неговия вир, Локи бил доволен от себе си. Просто заплувал надолу до калното дъно на вира, мушнал се между два плоски камъка и изчакал, докато мрежата минавала над него.

Сега се разтревожил. Долу, в тъмнината и на студа, той се замислил какво да прави.

Не можел да се преобрази в нещо друго, докато не излезел от водата, а дори и да го направел, боговете щели да го подгонят. Не, по-безопасно било да остане в образа на сьомга. Но като сьомга бил хванат в капан. Трябвало да направи онова, което боговете няма да очакват. Те смятали, че ще се насочи към открито море. Там щял да е в безопасност, макар и да било лесно да го забележат и да го хванат, докато е в реката, която водела от вира към залива.

Боговете нямало да очакват да плува обратно в посоката, от която бил дошъл.

Те започнали да дърпат мрежата си по дъното на вира.

Наблюдавали внимателно какво става в дълбоките води, така че се изненадали, когато една огромна сребриста риба, по-голяма от която и да било сьомга, видяна някога, подскочила над мрежата, извила опашка и заплувала нагоре по течението. Тръгнала нагоре по водопада, подскачайки, без да се подчинява на гравитацията, сякаш била подхвърлена във въздуха.

Квазир извикал към асите да се разделят на две групи — една в единия край на мрежата и една в другия.

— Локи няма да остане дълго във водопада. Прекалено на открито е. Единственият му шанс е да успее да стигне до морето. Затова двете групи ще тръгнат, влачейки заедно мрежата — казал мъдрият Квазир. — А през това време ти, Тор, ще вървиш по средата и когато Локи отново опита оня трик с прескачането на мрежата, трябва да го сграбчиш във въздуха, както мечката хваща сьомга. Но внимавай да не избяга. Той е хитър.

— Виждал съм как мечки хващат сьомга, която скача във въздуха — казал Тор. — Ще го уловя.

Боговете повлекли мрежата нагоре по течението към мястото, където огромната сребриста сьомга изчаквала удобния момент. Локи обмислял и планирал.

Когато мрежата се приближила, той разбрал, че моментът е дошъл. Трябвало да я прескочи, както направил първия път, и сега щял да се спусне към морето. Напрегнал се като пружина, която всеки момент ще отскочи, и след това се стрелнал във въздуха.