Нил Гейман - Скандинавска митология

— Аз съм Хермод — отговорил той. — Син съм на Один и отивам при Хел, яхнал коня на Один, за да намеря Балдур. Виждала ли си го?

— Никой, който го е виждал, не може да го забрави — казала тя. — Балдур Красивия премина този мост преди девет дни. Отиде в огромния замък на Хел.

— Благодаря ти — казал Хермод. — И аз трябва да отида там.

— Надолу и на север е — обяснила му тя. — Върви все надолу и на север. Така ще стигнеш до замъка на Хел.

Хермод продължил с коня си. Яздил на север и следвал пътеката надолу, докато видял пред себе си огромна, висока стена и порта, водеща към Хел, която била по-висока и от най-високото дърво. След това слязъл от коня и пристегнал седлото. Качил се отново и държейки се здраво за него, подканил Слейпнир да върви по-бързо и по-бързо, и накрая той скочил — скок, какъвто нито един кон никога не бил правил, и преминал над портата, озовавайки от другата страна, във владенията на Хел, където нито един жив не може да отиде.

Хермод стигнал до огромния замък на мъртвите, слязъл от коня и влязъл вътре. Брат му Балдур седял начело на масата, на почетното място. Той бил блед, кожата му имала цвета на сив ден, в който липсва слънце. Седял и пиел медовината на Хел и ядял храната ѝ. Когато видял Хермод, той му казал да седне на масата до него и да прекара вечерта с тях. От другата страна на Балдур била Нана, жена му, а до нея и не в особено добро настроение било джуджето на име Лит.

В света на Хел слънцето никога не изгрява и денят никога не може да започне.

Хермод погледнал към другия край на залата и видял жена с особена красота. Дясната страна на тялото ѝ имала цвета на свежа плът, но лявата страна била тъмна и обезобразена като труп, който може да видите в гората, висял на дърво една седмица, или замръзнал в снега, и Хермод разбрал, че това е Хел, дъщерята на Локи, която бащата на всички изпратил да царува в земите на мъртвите.

— Дошъл съм за Балдур — обърнал се Хермод към Хел. — Самият Один ме изпраща. Всички скърбят за него. Трябва да ни го върнеш.

Хел останала безразлична. Едното зелено око гледало втренчено Хермод, а другото било хлътнало и мъртво.

— Аз съм Хел — казала простичко тя. — Мъртвите идват при мен и не се връщат в света горе. Защо да оставя Балдур да си отиде?

— Всички скърбят за него. Смъртта му прави всички ни нещастни, богове и ледени великани, джуджета и елфи. Животните скърбят за него и дърветата също. Дори и металите ридаят. Камъните мечтаят смелият Балдур да се върне в земите, които познават слънцето. Пусни го да си върви.

Хел не казала нищо. Гледала Хермод с различните си очи. След това въздъхнала.

— Той е най-красивото нещо и според мен най-доброто нещо, идвало някога в царството ми. Но ако наистина е така, както казваш, ако всяко едно нещо скърби за Балдур, ако всяко едно нещо го обича, тогава ще ви го върна.

Хермод се хвърлил в краката ѝ.

— Толкова си благородна. Благодаря ти! Благодаря ти, велика кралице!

Тя погледнала надолу към него:

— Стани. Не казах, че ще ви го върна. Това е твоя задача, Хермод. Иди и ги попитай. Всички богове и великаните, всички камъни и растения. Попитай всичко. Ако всички неща на света скърбят за него и искат да се върне, ще върна Балдур на асите и света на светлината. Но ако дори и едно същество не скърби или говори срещу него, тогава той ще остане при мен завинаги.

Хермод се изправил на крака. Балдур го извел от залата и дал на Хермод Драупнир, гривната на Один, за да му я върне като доказателство, че е бил при Хел. Нана му дала ленена роба за Фриг и златен пръстен за Фула, прислужницата на Фриг. Лит само го погледнал накриво и направил оскърбителни жестове.

Хермод се качил отново на Слейпнир. Този път, когато излизал, портата на Хел била отворена за него и той се върнал по същия път. Преминал моста и след време отново видял дневната светлина.

В Асгард Хермод върнал Драупнир на Один и му разказал всичко, което се случило, и всичко, което видял.

Докато Хермод бил в подземния свят, на Один му се родил син, който да замести Балдур. Този син на име Вали бил син на Один и богинята Райнд. Преди да стане и на един ден, бебето намерило Хьод и го убило. И така било отмъстено за смъртта на Балдур.

Асите проводили пратеници по света. Тези пратеници били бързи като вятъра и питали всяко нещо, което срещали, дали скърби за Балдур, за да може той да бъде освободен от света на Хел. Жените ридаели, също и мъжете, децата и животните. Птиците в небето оплаквали Балдур, оплаквали го и земята, дърветата, скалите — дори и металите, които пратениците срещали, скърбели за Балдур така, както плаче един студен меч от желязо, когато от ледения студ го занесете на слънчевата светлина и топлина.