Нил Гейман - Скандинавска митология

— Приготвил си чудесна бира. Но тук никога вече няма да има есенно празненство. Пламъци ще обхванат този замък, огън ще изгори кожата на гърба ти. Всичко, което обичаш, ще ти бъде отнето. Кълна се в това.

После си тръгнал, оставяйки боговете на Асгард, и се изгубил в тъмнината.

На следващата сутрин Локи изтрезнял и се замислил за това, което направил предишната вечер. Не изпитвал срам, защото не му било присъщо, но знаел, че е прекалил.

Домът му бил на една планина близо до морето и той решил да изчака там, докато боговете забравят за него. Къщата му се намирала на върха на планината и имала четири врати, по една от всяка страна, и така можел да види, ако се приближавала опасност.

През деня Локи се преобразявал в сьомга и се криел във вира под Франанг, висок водопад, който се спускал от върха на планината. Един поток свързвал вира с малка река, а реката водела право в морето.

Локи обичал плановете и резервните планове. Знаел, че като сьомга е донякъде в безопасност, защото боговете не биха могли да уловят плуваща сьомга.

Но след това започнал да се съмнява в себе си. Започнал да се чуди: Дали има начин да се хване риба в дълбоките води на вира под водопада?

Как той, който правел най-хитрите планове, би могъл да хване една сьомга?

Локи взел една топка навита връв от коприва и започнал да я връзва и плете на рибарска мрежа, първата, която изобщо била направена. Да — помислил си той. — Ако използвам такава мрежа, ще мога да хвана сьомга.

Сега — продължил мисълта си Локи — трябва да изработя план за противодействие: какво бих направил, ако боговете имаха такава мрежа?

Огледал мрежата. Замислил се.

Сьомгата може да скача. Може да плува срещу течението, дори да се движи нагоре по водопади. Може да прескочи мрежата.

Нещо привлякло вниманието му. Надникнал първо през едната врата, след това през другата. Стреснал се — боговете се качвали по хълма и почти били стигнали до къщата му.

Локи хвърлил мрежата в огъня и със задоволство я наблюдавал как гори. След това влязъл във водопада Франанг. В образа на сребриста сьомга той преминал през водопада и изчезнал в дълбините на големия вир в подножието на планината.

Асите стигнали до къщата на Локи на върха на планината. Застанали пред всяка от вратите, за да му попречат да избяга, ако е вътре.

Квазир, най-мъдрият сред боговете, влязъл през първата врата. Някога той бил мъртъв и от кръвта му приготвили медовина, но сега отново бил жив. По огъня и по наполовина изпитата чаша вино до него той разбрал, че Локи е бил там минути преди да дойдат.

Но нищо не подсказвало къде може да е отишъл. Квазир огледал небето. След това погледнал надолу към пода и огнището.

— Избягал е малкият хленчещ хитрец — казал Тор, влизайки през друга от четирите врати. — Може да се е преобразил във всичко. Никога няма да го намерим.

— Не бързай толкова — отговорил Квазир. — Погледни.

— Само пепел — казал Тор.

— Но виж шарките в нея — посочил Квазир. Навел се, пипнал пепелта на пода до огъня, помирисал я, после я докоснал с език. — Това е пепелта от връв, която е хвърлена в огъня и изгорена. Точно като онова кълбо намотана връв от коприва в ъгъла.

— Не мисля, че пепелта от изгорена връв ще ни каже къде е Локи — извъртял очи Тор.

— Така ли мислиш? Я погледни шарката — пресечени черти като ромбоиди. И четириъгълниците са с идеална форма.

— Квазир, губиш времето на всички ни, възхищавайки се на формите, които са очертани в пепелта. Това е глупаво. Всяка минута, която прекарваме във взиране в пепелта, е време, което Локи използва, за да избяга по-далече.

— Може и да си прав. Но за да станат квадратите от връвта толкова правилни, трябва нещо, с което да ги измериш, като парчето дърво на пода до крака ти. Ще трябва да завържеш единия край на връвта за нещо, за да започнеш да я плетеш — нещо като тази пръчка, която стърчи от пода ето там. След това ще завързваш и промушваш връвта, заплитайки я, така че да се оформи… Хъм. Чудя се как Локи е нарекъл това нещо. Аз ще го нарека мрежа .

— Какви ги бърбориш? — казал Тор. — Защо си се втренчил в пепел, пръчки и парчета дърво, след като можем да тръгнем след Локи? Докато размишляваш и говориш глупости, той ще ни избяга!

— Мисля, че такава мрежа е най-добре да се използва, за да се хване риба — продължил Квазир.

— Няма да слушам повече глупостите ти — въздъхнал Тор. — Значи се използва за ловене на риба? Е, браво на теб. Сигурно е бил гладен и е искал да хване риба, за да похапне. Локи измисля неща. Винаги е бил изобретателен. Затова го държахме при нас.