Нил Гейман - Скандинавска митология

Всички скърбели за Балдур.

Пратениците се връщали от мисията си, доволни и тържествуващи. Балдур скоро щял да се прибере при асите.

Спрели да починат на една планина, на скалата пред една пещера, и започнали да се хранят, да пият медовина и да се веселят.

— Кой е там? — извикал глас от вътрешността на планината и оттам се появила една възрастна великанка. В нея сякаш имало нещо познато, но нито един от пратениците не бил сигурен точно какво.

— Аз съм Ток, което означава „благодарност“ — казала тя. — Защо сте тук?

— Питахме всяко нещо на света дали скърби за Балдур, който е мъртъв. Красивият Балдур, убит от слепия си брат. Защото на всички нас Балдур ще ни липсва така, както би ни липсвало слънцето в небето, ако спре да грее. И всички скърбим за него.

Великанката се почесала по носа, прочистила гърлото си и плюла на скалата.

— Старата Ток няма да скърби за Балдур — казала безцеремонно тя. — Жив или мъртъв, синът на стария Один не ми е донесъл нищо друго, освен тревоги и нещастия. Радвам се, че си е отишъл. Добре че сме се отървали от него. Нека си остане при Хел.

След това отново си влязла в тъмната пещера и се изгубила от погледите им.

Пратениците се върнали в Асгард и разказали на боговете какво са видели, и че не са изпълнили мисията си, защото имало едно създание, което не скърби за Балдур и не иска той да се върне — една стара великанка, която живее в планинска пещера.

Всъщност вече знаели защо старата Ток им изглеждала позната — в движенията и говора си тя много приличала на Локи, сина на Лойфей.

— Предполагам, че това всъщност е бил Локи — казал Тор. — Разбира се, че е бил Локи. Винаги е Локи.

Той взел своя чук Мьолнир, събрал една група от боговете и тръгнали да го търсят, за да му отмъстят, но никъде не успели да открият лукавия размирник. Той се криел далече от Асгард, безкрайно доволен заради хитростта си, и чакал суматохата да отшуми.

Балдур бил мъртъв и боговете все още скърбели за загубата му. Те тъгували, сивите дъждове не спирали и на земята нямало радост.

Когато Локи се върнал от едно от пътуванията си по далечни места, той не показал никакво разкаяние.

Било времето за есенното празненство в замъка на Егир, където боговете и елфите се събрали да пият от новата бира на морския великан, която той приготвил в казана, донесен от Тор от земята на великаните преди толкова много време.

И Локи бил там. Той пил прекалено много от бирата на Егир, напил се така, че преминал през веселието, смеха и шегите и стигнал до мрачно недоволство. Когато чул боговете да хвалят Фимафенг, слугата на Егир, за пъргавината и старанието му, той скочил от масата и го пробол с ножа си, убивайки го на място.

Ужасените богове изгонили Локи от празненството в тъмната нощ.

Минало време. Празненството продължило, но всички били потиснати.

На вратата се вдигнала врява и когато боговете и богините се обърнали да разберат какво става, те видели, че Локи се е върнал. Той стоял на прага и ги гледал втренчено, с язвителна усмивка на уста.

— Не си желан тук — казали боговете.

Локи не им обърнал внимание. Той се приближил до мястото, където седял Один.

— Один. Ние с теб смесихме кръвта си преди много, много време, нали?

— Така е — кимнал Один.

Локи се усмихнал още по-широко.

— Не се ли закле тогава, велики Один, че ще пиеш на угощения само ако Локи, твоят кръвен брат, пие с теб?

Здравото сиво око на Один се втренчило в зелените очи на Локи и Один бил този, който пръв отвърнал поглед.

— Нека бащата на вълка пирува с нас — изрекъл сърдито той и накарал сина си Видар да се премести и да направи място, за да седне Локи до него.

Локи се ухилил злобно и тържествуващо. Извикал да му донесат още от бирата на Егир и я погълнал жадно.

Тази вечер Локи обиждал всички богове и богини един след друг. Казал им, че са страхливци, казал на богините, че са лековерни и нецеломъдрени. Във всяка обида имало вплетена достатъчно истина, за да боли от нея. Казал им, че са глупаци, припомнил им неща, които те мислели за забравени. Присмивал се, подигравал се и разказвал стари неприятни истории и не престанал да кара всички да се чувстват зле, докато на пиршеството не дошъл Тор.

Тор сложил край на разговора много просто — заплашил, че ще използва Мьолнир, за да затвори устата на Локи завинаги и да го изпрати при Хел, чак в царството на мъртвите.

Тогава Локи си тръгнал, но преди да излезе наперено, се обърнал към Егир: