Нил Гейман - Скандинавска митология

Там, където мине Фенрис Вълка, ще остави пожари и разруха.

Ще има и наводнения, морета ще се надигнат и ще залеят сушата. Йормунгундър, змията на Мидгард, ще се извива в гнева си все по-близо и по-близо към земята. Отровата от зъбите ѝ ще се смеси с водата, отравяйки всичко живо в морето. Тя ще изхвърли отровата си във въздуха на тънки пръски и ще убие всички морски птици, които го дишат.

Няма да има вече живот в океаните, където се извива змията на Мидгард. Вълните ще изхвърлят разложените трупове на риби и китове, на тюлени и морски чудовища.

Всички, които видят Фенрис Вълка и змията на Мидгард, децата на Локи, ще познаят смъртта.

Това ще е началото на края.

Мъгливото небе ще се разтвори от писъците на децата и на земята ще се спуснат синовете на Муспел, водени от Суртур, огнения великан, вдигнал високо меча си, който свети толкова ярко, че нито един смъртен не може да го погледне. Ще преминат по Бифрост, дъгата мост, и докато яздят по нея, тя ще изчезне и ярките ѝ някога цветове ще станат като въглен и пепел.

И никога вече няма да има друга дъга.

Скалите ще рухнат в морето.

Локи, който ще се измъкне от оковите си под земята, ще бъде кормчията на кораб, наречен Нагалфар . Това е най-големият от всички кораби и е направен от ноктите на мъртвите. Нагалфар се носи по разбушувалите се морета. Екипажът гледа наоколо и вижда само мъртви неща, които плават и се разлагат на повърхността на морето.

Локи е кормчията, но капитан на кораба ще бъде Хрим, предводителят на ледените великани. Останалите живи ледени великани до един следват Хрим, огромен и враждебен към хората. Те са воините му в последната битка.

Воините на Локи са легионите на Хел. Те са неспокойните мъртви, онези, които са умрели с позорна смърт и които ще се върнат на земята, за да се бият още веднъж като ходещи трупове, решени да унищожат всичко, което все още живее и обича горе на земята.

Всички те — великаните и мъртвите, и огнените синове на Муспел ще отидат на бойното поле, наречено Вигрид. То е огромно, триста мили от единия до другия край. Натам отива и Фенрис Вълка, а змията на Мидгард ще плува през надигналите се морета, докато стигне съвсем близо до Вигрид, и тогава ще започне да се извива по пясъка и ще стигне до брега — само главата и първите няколко мили от тялото ѝ. По-голямата ѝ част ще остане в морето.

Ще се подредят в боен ред — Суртур и синовете на Муспел ще бъдат там, лумнали в пламъци, воините на Хел и Локи ще дойдат от дълбините на земята, там ще са и ледените великани, воините на Хрим, и калта ще замръзва около тях. Ще дойде и Фенрир, а също и змията на Мидгард. Най-злите врагове, които можете да си представите, ще са там в този ден.

И Хеймдал ще е видял всичко това, докато се случва. Все пак той вижда всичко — той е пазителят на боговете. И едва сега ще действа.

Хеймдал ще надуе Гялерхорн, рога, който някога бил на Мимир, и ще го надуе с всичките си сили. Асгард ще се разтърси от рева му и тогава спящите богове ще се събудят, ще вземат оръжието си и ще се съберат под Игдрасил край извора на Урд, за да получат благословията и съвета на норните.

Один ще язди коня Слейпнир до извора на Мимир, за да пита главата на Мимир за съвет за себе си и за боговете. Главата на Мимир ще прошепне на Один това, което знае за бъдещето, точно както аз го казвам на вас.

Прошепнатото от Мимир на Один ще даде на бащата на всички надежда дори и когато всичко изглежда мрачно.

Огромното ясеново дърво Игдрасил, дървото на живота, ще затрепери като лист на вятъра и асите, а с тях и Ейнхерджар, всички воини, които, паднали славно в битка, ще облекат доспехите си и заедно ще тръгнат към Вигрид, мястото на последната битка.

Один ще язди начело на всички. Доспехите му светят, а на главата му има златен шлем. До него ще язди Тор с Мьолнир в ръка.

Ще стигнат до бойното поле и последната битка ще започне.

Один се насочва право към Фенрис Вълка, сега станал по-голям, отколкото въображението може да го нарисува. Бащата на всички стиска в ръка копието си Гунгнир.

Тор ще види, че Один се насочва към огромния вълк, и ще се усмихне, ще удари с камшик козлите си, за да побързат, и ще тръгне право към змията на Мидгард, хванал чука си с желязна ръкавица.

Фрей тръгва към огромния, пламтящ Суртур. Огненият меч на Суртур е огромен и изгаря дори и когато пропусне целта. Фрей се бие храбро и добре, но ще е първият от асите, който ще падне — неговият меч и бронята му не могат да се мерят с огнения меч на Суртур. Фрей ще умре, съжалявайки за меча, който много отдавна дал на Скирнир заради любовта на Герд. Този меч сега щеше да спаси живота му.