Нил Гейман - Скандинавска митология

Локи никога не забравя обида.

И те ще се бият и ще се удрят, и ще се пронизват, и ще се посичат един друг.

Ще се бият и ще паднат Хеймдал и Локи. Ще паднат един до друг, и двамата смъртно ранени.

— Свърши се — прошепва Локи, умирайки на бойното поле. — Аз победих.

Но Хеймдал ще се ухили в смъртта си, ще се ухили през златните си зъби, покрити със слюнка и кръв.

— Аз виждам по-далече от тебе — ще каже той на Локи. — Видар, синът на Один, уби твоя син Фенрир, а Видар ще оживее, също и неговият брат Вали. Тор е мъртъв, но неговите деца Магни и Моди са живи. Те взеха Мьолнир от студената ръка на баща си. Двамата са достатъчно силни и достатъчно благородни, за да се бият с него.

— Всичко това няма значение. Светът е в пламъци — ще отговори Локи. — Смъртните са мъртви. Мидгард е разрушен. Аз победих.

— Аз виждам по-далече от теб, Локи. Виждам чак до дървото на живота — ще му каже Хеймдал с последния си дъх. — Огънят на Суртур не може да докосне дървото на живота и в дънера на Игдрасил двама души са се скрили и са в безопасност. Жената се нарича Лиф, а мъжът — Лифтразир. Техните наследници ще населят земята. Това не е краят. Край няма. Това е просто краят на старото време, Локи, и началото на новото време. След смъртта винаги идва прераждането. Ти не успя.

Локи ще каже нещо, нещо язвително, умно и злобно, но животът му ще си е отишъл, както и цялата му хитрост и цялата му жестокост, и той никога вече няма да проговори. Ще лежи неподвижен и студен до Хеймдал на замръзналото бойно поле.

Сега Суртур, огненият великан, който бил там преди началото на всичко, поглежда към широката равнина на смъртта и вдига пламтящия си меч към небето. Ще се чуе шум, сякаш хиляда гори лумват в пламъци и самият въздух ще започне да гори.

Огънят на Суртур ще изгори целия свят. От прииждащите океани ще започне да се вдига пара. Последните огньове бушуват и потрепват, а след това угасват. От небето като сняг ще завали черна пепел.

В здрача там, където някога лежали телата на Локи и Хеймдал, не може да се види нищо, освен две купчини сива пепел върху почернялата земя и димът се смесва с утринната мъгла. Нищо няма да остане от войските на живите и на мъртвите, от мечтите на боговете и от смелостта на техните воини, нищо, освен пепел.

Скоро след това надигналият се океан ще погълне пепелта, разливайки се по земята, и всичко живо ще бъде забравено под небе, останало без слънце.

Така ще свършат световете — в пепел и потоп, в тъмнина и лед. Това е съдбата на боговете.

Това е краят. Но съществува и онова, което ще дойде след края.

От сивите води на океана земята ще оживее още веднъж.

Слънцето ще е изядено, но неговата дъщеря ще грее вместо него и новото слънце ще грее още по-ярко и от старото, ще грее и с нова, и със стара светлина.

Жената и мъжът — Лиф и Лифтразир, ще излязат от ясеновото дърво, което свързва световете. Те ще пият от росата по зелената трева и ще се любят, и от тяхната любов ще се родят хората.

Асгард ще си е отишъл, но на мястото му ще се появи Идавол, бляскав и вечен.

Видар и Вали, синовете на Один, ще пристигнат в Идавол. След тях ще дойдат Моди и Магни, синовете на Тор. Те ще донесат Мьолнир, защото сега, когато Тор го няма, трябват двама души, за да го носят. Балдур и Хьод ще се завърнат от подземния свят и шестимата ще седнат на светлината на новото слънце и спомняйки си загадъчни събития, ще си говорят и ще се чудят дали е можело да се постъпи по различен начин и дали изходът от играта е неизбежен.

Ще говорят за Фенрис Вълка, който изял света, и за змията на Мидгард, ще си спомнят Локи, който бил един от боговете и все пак не бил един от тях, който спасявал боговете и въпреки това щял да ги унищожи.

И тогава Балдур ще каже:

— Ей. Ей, какво е това?

— Кое? — ще попита Магни.

— Ето там. Проблясва във високата трева. Виждате ли го? И там. Вижте, още нещо.

И тогава боговете ще застанат на колене като деца сред високата трева.

Магни, синът на Тор, пръв ще намери едно от онези неща във високата трева, а когато го намери, вече ще знае какво е. Това ще е златна шахматна фигура като онези, с които играели боговете, докато все още били живи. Това ще е миниатюрна златна фигурка на Один, бащата на всички, седнал на високия си трон, царят.

Намират и още. Ето го Тор, хванал своя чук. Също и Хеймдал, вдигнал рог до устните си. Фриг, жената на Один, е царицата.

Балдур вдига малка златна фигура.

— Тази прилича на теб — казва Моди.