Брайан Макклеллан - Есенната република

Каретата спря отново на около километър по-надолу, достигнала предните постове на лагера. Адамат чу как един от дежурните подвиква към Олдрич.

— Подкрепления? — попита непознатият женски глас.

— Не, съпровождаме адвокат по нареждане на временния съвет.

— Адвокат ли? За какво?

— Никаква представа. Наредено ми е да го доведа за среща на генералния щаб.

Бо държеше главата си близо до прозореца и слушаше напрегнато. Отново си беше сложил ръкавиците, но държеше ръцете си ниско, под рамката на прозореца. Пръстите му потрепваха едва забележимо.

— Това ще се окаже по-трудно, отколкото мислиш — отегчено отбеляза постовата.

Олдрич простена.

— Сега пък какво?

— Ами… — Тя прочисти гърло. Следващите ѝ думи бяха прекалено тихи и Адамат не ги чу. Седящата насреща му Нила имаше съсредоточен вид.

Чуха как Олдрич подсвирва изненадано и казва:

— Благодаря за предупреждението.

Миг по-късно каретата отново заподскача. Адамат изруга под нос.

— Какво става? — обърна се той към Борбадор. — Чухте ли?

Вместо отговор, Привилегированият погледна към Нила:

— Слуша ли както ти показах?

— Да — отвърна Нила. Тя приглади роклята си с ръце и се загледа през прозореца. — Изглежда — обърна се тя към Адамат, — че генерал Кет е била обвинена в предателство. Отвела е три бригади със себе си и се е отделила от останалата войска. В момента адранската армия се сражава помежду си.

Генералният щаб използваше за свое седалище реквизирана ферма, разположена на около една миля от главния път. Около този център шестте бригади разгръщаха своя стан — белите войнишки палатки образуваха дисциплиниран, но и неизбежно рехав лагер.

Адамат и Бо трябваше да чакат в каретата близо три часа, без да имат право да я напускат, преди най-сетне да бъдат приети. Охранителите недвусмислено дадоха да се разбере, че офицерите от щаба са много заети и срещата няма да трае повече от пет минути.

Фермата се състоеше от единствена обширна стая с каменни стени, широка камина в единия край и два изрядно приготвени сламеника в ъгъла. На поставената в средата на помещението маса ѝ липсваше един крак, столове не се виждаха. Върху плота на масата лежаха разгърнати карти, затиснати с пистолети по краищата. Адамат хвърли бърз поглед към картите — това бе достатъчно, за да останат запечатани в паметта му. Впоследствие щеше да може да ги възпроизведе във всеки един момент, за да ги проучи на спокойствие.

— Инспектор Адамат.

Адамат разпозна генерал Хиланска по портрета от кралската галерия. Офицерът не беше от високите и се отличаваше със значително наднормено тегло — последица от усложненията, предизвикани от изгубената на младини ръка. Отдавна прехвърлил средната възраст, Хиланска се ползваше със славата на герой, прословут артилерист от гурланските войни. Говореше се, че е един от най-доверените генерали на Тамас.

Адамат кимна в отговор и пристъпи напред, за да стисне единствената му ръка.

— Това е съветник Матиас — представи Бо инспекторът. — Пристигаме по спешна работа от Адопещ.

Бо сне шапката си и се поклони дълбоко на генерала, но Хиланска почти не го погледна.

— Това ми бе съобщено — рече Хиланска. — Би трябвало да ви е известно, че все още се намираме във война. До момента съм отпратил десетки вестоносци от Адро, защото просто не разполагам с времето да се занимавам с вътрешни проблеми. За вас направих изключение, защото работехте по специална поръчка на покойния фелдмаршал Тамас. Определено се надявам, че носите важни новини. Боя се, че сержант Олдрич бе твърде лаконичен по отношение на подробностите, затова бъдете така…

Бо пристъпи бързо напред, преди Адамат да е успял да отговори.

— Разбира се, генерале — каза Привилегированият и извади купчина документи от окачената на рамото му чанта. Прелисти няколко, преди да се спре на заповедта, подписана и подпечатана от Рикар Тамблар и двамата съдии. — Съжалявам, че не разкрихме повече детайли пред хората ви, но случаят е деликатен. Както виждате, това е заповед за арестуването на генерал Кет и сестра ѝ — майор Доравир.

Хиланска пое документа и след няколкосекунден оглед го подаде обратно.

— Нима Адопещ не е в течение на ситуацията? — попита генералът.

— Каква ситуация? — рече Адамат.

— В рамките на изминалите две седмици изпратих неколцина вестоносци. Не се съмнявам, че сте осведомени…

— Не сме, сър — каза инспектор Адамат.

— Армията се сражава помежду си. Генерал Кет пое командването над три бригади и се отдели.