Брайан Макклеллан - Есенната република

— Разположили са лагера си на около петнадесет километра от нас. Вероятно се стараят да се държат настрана от междуособицата — каза Адамат.

— Разумно от тяхна страна. — Бо стисна зъби и пъхна ръкавицата си обратно в джоба. — Вие започнете да събирате информация. Научете нещо и го направете бързо. Иначе ще се върна обратно и ще разпитам Хиланска по моя си начин .

— Добре ли сте?

— Бузата ми е леко изтръпнала.

— Имам предвид Таниел.

Бо придоби вида на човек, преглътнал нещо с неприятен вкус.

— Моментна слабост, нищо повече. Ще се оправя. Впрочем, Адамат…

— Да?

— Ако отново вдигнете ръка срещу мен, ще ви обърна с карантиите навън.

Нила изчакваше до каретата Бо и Адамат да се върнат от срещата си с генерал Хиланска.

Под нея, в подножието на хълма, се виеше малък поток с разкаляни от хилядите ботуши брегове, който се виеше из лагера. Нила наблюдаваше как една перачка напълва кофа от мътната вода и я завлича обратно до огъня си, където, натрупани върху дъската ѝ, стояха униформите на половин дузина войници. Жената преля вода в казана и седна да го чака да заври, като прокара зацапана ръка по челото си.

Едничък различен избор през изминалите месеци делеше Нила от съдбата на тази перачка. Тя сведе поглед към ръцете си. Години наред те стояха напукани и загрубели от сапуна, водата и лугата, с които переше. Понастоящем бяха смайващо гладки на вид и според Бо скоро щяха да намерят по-добро приложение.

Привилегирована. Още не можеше да повярва, независимо от всички онези случаи, в които с очите си съзираше как от пръстите ѝ изскача огън — най-напред в онзи първи миг на разкритие, сетне по време на тренировките.

Привилегированите бяха създания, славещи се с коварството и силата си. Те умееха да повеляват на природните стихии; цели армии трепереха пред тях. Струваше ѝ се някак пошло, че една перачка от никому неизвестно простолюдно семейство внезапно открива подобно могъщество.

Самата Нила не можеше да не се чувства измамена. Ако само бе знаела за таящите се в нея способности, щеше да ги използва, за да избяга от Ветас или да защити роялистите. Тя стисна юмрук и почувства слаба топлина върху опакото на дланта си — огън, синьо-бял, обгърна кокалчетата ѝ сякаш ръката ѝ бе самата сърцевина на огнище. Тя се огледа припряно, за да се увери, че никой не е видял, тръсна ръка, за да угаси пламъка, и побърза да я скрие зад гърба си.

Мислеше си за времето, прекарано с роялистите. Спомни си Розалия, Привилегированата, защитавала привържениците на короната. Дали Розалия бе доловила потенциала на Нила и просто беше решила да премълчи? Или за добрината ѝ към нея имаше друго обяснение? Дали и Нила някой ден щеше да се превърне в жена като нея — достолепна, мъдра и могъща? Дали хората щяха да стоят напрегнати в нейно присъствие, както самата тя някога стоеше край Розалия?

— Рисара!

Нила се откъсна от унеса си и ѝ бяха необходими няколко мига, за да си спомни, че това е името, под което трябваше да изпълнява ролята си на асистент на Бо — който от своя страна се преструваше на адвокат. Тя се извърна по посока на гласа и видя магьосника да крачи забързано към нея. Настойчивостта в движенията му я разтревожи.

— Намерихте ли Таниел?

— Не. — Бо я хвана под ръка и я отведе от другата страна на каретата, за да затрудни евентуални подслушвачи. — Генерал Хиланска каза, че Таниел е мъртъв.

Безстрастният тон, с който Бо изрече тези думи, я сепна. Той не спираше да мисли за Таниел още от времето, когато прие нея и Яков под крилото си. Твърдеше, че това е единственият му приятел. И вече месеци наред го издирваше с плам, на който Нила се възхищаваше. А сега… Наистина, на моменти Бо се затваряше в себе си, дори можеше да бъде хладен, но това…

— Обаче? — подкани тя.

— Възнамеряваме да се убедим със сигурност. Адамат смята, че е вероятно Таниел да е още жив. Казаното от Хиланска не е достатъчно.

Нила осъзна, че това не е безстрастие — Бо беше в шок.

— И какво е положението за момента?

— Хиланска ни отпрати, само че аз няма да си тръгна, преди да съм се убедил, че Таниел е мъртъв. Нужни са ми конкретни доказателства — тяло, гроб… нещо повече от кухата дума на Хиланска. Дори ще отида в кезианския лагер, ако се наложи. В момента Адамат разпитва войниците, за да разберем кое от казаното от генерала е истина. Аз ще последвам примера му. — Бо замълча и се взря в нея. — Може да стане опасно. Ако Хиланска разбере кой съм, не е изключено да бъда убит на часа — заедно с теб, Адамат, Олдрич и всички останали от антуража ни.