Брайан Макклеллан - Есенната република

Тя повдигна вежда и Таниел се изчерви.

— Добре, добре, благодарности за всички — каза той.

Ка-поел кимна механично.

Таниел пристъпи към Бо, но после се поколеба, щом видя, че и Нила е с него, и се намръщи.

Ка-поел го задърпа за ръката.

— Помолих го да дойде сам.

Тя сякаш прецени ситуацията наново, загледала се в Нила за момент, сетне отново го задърпа за ръката. Оформи думите Тя е свястна .

Те приближиха Бо и обучаемата му и Таниел повдигна шапката си. Борбадор само се усмихна и пристъпи напред, за да прегърне първо Ка-поел, а после и Таниел.

— Тан. Малка сестричке. Изглеждате добре отпочинали.

— Да си мъртъв, си има своите привилегии — отвърна Таниел.

Нила се навъси яростно към Бо.

— Защо, в името на бездната, не ми каза, че е жив?

— Какво значение има? — попита Бо.

— Прекарах последната седмица с мисълта, че си коравосърдечен задник, защото не изглеждаше особено покрусен от факта, че най-добрият ти приятел е бил убит от бог.

— Да… това беше малко подозрително, нали? — каза Бо. — Когато нещата поутихнат, ще трябва да се потопя в скръб.

Нила подбели очи.

— Направо си непоносим. Таниел, защо не си казал, че си жив? Всички те мислят за мъртъв.

— Точно това е идеята — отвърна магът.

— Но защо?

— Защото — отговори вместо него Бо, — Таниел щеше да живее в сянката на Тамас до края на живота си. Не мисля, че който и да е от нас има реална представа до какво би довело това. Те нямаше да го оставят да бъде Таниел. Отново щяха да очакват от него да бъде Тамас. Да застане начело на Адро. Да бъде неговото биещо сърце във всеки един момент.

Таниел остана безмълвен. Имаше толкова много причини, поради които да остане мъртъв. Зачуди се дали това, че избираше лесния изход и оставяше всички останали да разчистят бъркотията, го правеше страхливец.

— Това не обяснява защо го скри от мен — каза Нила. — Мислиш, че не мога да пазя тайна? Бездни, та аз нямам на кого да кажа! Ти си единственият ми доверен приятел.

Таниел махна с ръка между двамата.

— Аз го помолих да не казва на никого — каза той. — Бо държи на думата си, но ще ви оставя да изясните това помежду си по-късно. Всеки миг, в който се задържам тук, някой може да ме разпознае. Намери ли я?

— Да — каза Бо. — Вътре е.

— Добре. — Таниел извади пистолета от колана си и отново провери дали е зареден, докато Бо слагаше ръкавиците си.

— Сигурен ли си, че имаш нужда от мен? — попита Бо.

— Ще се чувствам по-добре, ако си с мен. Не е нужно да влизаш вътре, просто… стой тук за всеки случай.

— Може вече да е усетила, че съм тук — каза Бо. — Двамата не сме в идеални взаимоотношения. Спомни си, че последният път, в който се видяхме, я хвърлих от планината.

— Аз я хвърлих от планината — каза Таниел. Вече чувстваше как сърцето му препуска в гърдите и се запита дали не правеше грешка.

— Тя няма да си го спомня така.

— За кого говорите? — попита Нила. — Какво правим тук?

— Изправяме се срещу полубог — отвърна Бо.

Нила пребледня.

— Моля?

Таниел повдигна покривалото на болницата.

— Дамите са с предимство — каза той на Ка-поел. А към Нила: — Не се тревожи. Тя няма ръце. Можете да изчакате тук.

Палатката приютяваше три пъти повече легла, отколкото обитатели, и Таниел се зачуди дали това е добър, или лош знак. Все пак липсата на сестри беше в тяхна полза и никой от ранените не изглеждаше в ясно съзнание. Е, почти никой.

Жулин седеше на походно легло в далечния край на палатката, платното в края беше отметнато, за да може да вижда навън. Не се обърна, когато двамата с Ка-поел наближиха.

— Виждам, че са те свалили — каза Таниел.

— Не и благодарение на теб. — Гласът ѝ се беше възстановил от месеците, прекарани под слънцето без вода. Таниел заобиколи леглото, като изви врат, за да огледа ръцете ѝ — завършваха с превързани чукани. Част от него се бе чудила дали няма да пораснат отново след определено време. Все пак магията ѝ я правеше по-силна от всеки, който не беше бог.

— Помоли ме да те убия, не да те сваля — отвърна Таниел. А и не би обещал да го направи. Тя бе убила негови приятели. Беше се опитала да убие и него. Беше върнала Крезимир в този свят, причинил толкова смърт и разрушения.

Жулин се размърда на леглото, повдигна десния си чукан и посочи с него към Таниел.

— И дойде да изпълниш обещанието си?

Таниел извади пистолета си в отговор.

— Разбирам. — Жулин се втренчи в мястото, където се бяха намирали ръцете ѝ, сетне погледна към Ка-поел. — Ти си специална, нали? Не мога да повярвам, че не го забелязах. Това нещо с някой от нейните куршуми ли е заредено? От онези, които използва, за да избиеш Привилегированите на Южната планина?