Брайан Макклеллан - Есенната република

— Шегата е за тяхна сметка — каза Нила. — Аз не я искам.

— Значи си най-подходящият човек за нея. Хайде, достатъчно ни караха да чакаме. — Бо се изправи, нагласи протезата си и сложи ръкавиците.

Нила извади чифт ръкавици от джоба си и ги навлече. Нямаше нужда от тях, но от срещите през последните няколко дни бе разбрала, че хората я приемаха по-сериозно, ако ги носеше.

Бо ѝ задържа вратата и тя мина забързано покрай секретарката, която се опита да я спре, щом влезе във вътрешното помещение.

Девет чифта очи вдигнаха поглед, когато двамата влязоха в стаята. Нила разпозна само двама от мъжете и три от жените, но знаеше, че това са новоизбраните областни управители на Адро. Те, новата Съдебна палата и министър-председателят Рикар Тамблар сформираха трите стълба на новото адранско правителство.

Управителите седяха около маса с формата на полумесец, пред тях имаше лека закуска, която биваше разчиствана. Управител Ратчел, жена на около петдесет с къса сива коса и сбръчкани и изкривени от ревматизъм ръце, се намръщи.

— Още не сме готови за вас — каза тя.

— Да — отвърна Бо с обаятелна усмивка, — но погребваме фелдмаршал Тамас след по-малко от шест часа на церемония, която ще се състои пред милиони. Нямаме време за вашите глупости. Ако искате нещо от нас, давайте да свършваме.

Сред управителите се надигна възмутен ропот. Правеше чест на Ратчел, че само фиксира Бо с раздразнено присвиване на очите.

— Дойде моментът да определим мястото на адранската кабала в новото ни правителство — каза тя. — Или да определим дали тя изобщо има място сред нас.

— Да не би да се опитвате да кажете, че адранското правителство смее да продължи в тази изпълнена с раздори модерна епоха без кабала? — попита Нила и се направи на шокирана.

— Звучи — каза Бо със също толкова изненадан вид — сякаш се опитват да ни оставят без работа!

— Ако само… — поде Ратчел.

— Е — Нила вдигна ръце във въздуха, — желанието ми се сбъдна. Благодаря ви, че ни извикахте да ни уведомите. Мисля, че ще прекарам остатъка от деня в леглото.

— Ще дойда и аз! — каза Бо и намигна, хвана я за ръката и извърна и двама им към вратата.

— Къде, по дяволите, си мислите, че отивате? — строго попита Ратчел.

Нила и Бо се извърнаха към управителите.

— Ако не ни искате — каза Бо, — с радост ще си тръгнем.

Ратчел разбърка ядно документите пред себе си.

— Не че не ви искаме — каза тя. — Просто все още предстои да определим как кабалата ще служи на правителството ни.

— Ах — каза Бо. Протезата му затрака, щом отиде и взе един стол, намиращ се до стената, завлачи го шумно в центъра на помещението и се друсна отгоре му, след което се приведе напред, облегнал се на бастуна си. Нила застана до него. — Кабалата — започна той, — възнамерява да служи както винаги досега. Но вместо на краля, ще служим на народните интереси.

— Това е много неясно.

— Радвам се, че забелязахте.

— Твърде неясно. Кабалата трябва да отговаря пред някого.

— Така е. Ще отговаряме пред армията, която отговаря пред министър-председателя, чиито действия биват оценявани от Съдебната палата и многоуважаемите управители пред мен.

— Трябва да има по-пряк надзор.

— И вие предлагате — каза Нила — да докладваме директно на управителния съвет?

— Да — лаконично отвърна Ратчел и фиксира Нила със същото раздразнено присвиване на очите, което по-рано бе отправила към Бо.

— Вече получихме подобни предложения от премиера и представителите на Съдебната палата — изсмя се Бо. — И решихме, че е в най-добрия интерес на Адро кабалата да остане независима. Ще водим войните на нацията. Ще защитаваме интересите на хората. Няма да бъдем ничии лакеи.

— И кой го реши? — попита Ратчел. — Вие двамата?

Нила каза:

— Ние двамата, както и наскоро повишената генерал Влора и половин дузината оцелели членове на барутната кабала на Тамас.

— Виждате ли, ние се обединихме — каза Бо. — Така че ако искате да проведете още веднъж този разговор, можете да го направите с куп герои от войната в стаята в добавка към двамата ви останали Привилегировани. — Той плесна с ръце по бедрата си. — Е, времето ни свърши. Приятен ден на всички ви.

Нила му помогна да се изправи, изпитала удоволствие от последвалата стъписана тишина, докато двамата напускаха помещението.

Вече вън от кабинета Нила видя мъже да търкат почернелия мрамор надолу по коридора, докато Бо нагласяше каишите на протезата си, и тя се зачуди дали нейният огън бе причинил петната, или този на някой брудански Привилегирован. Честно казано, беше изумена, че сградата все още се използваше след получените от битката поражения.