Джин Вульф: Мечът на Ликтора

Предстоеше ми да видя някои от тези мизерни колиби, но понастоящем се придържах към търговската част близо до водата. Там тесните улици бяха така претъпкани с хора, та отначало си помислих, че има някакъв панаир или пък че войната — която ми беше изглеждала толкова далечна в Несус и която бях започнал да усещам все по-осезаемо, докато с Доркас пътувахме на север — се е приближила достатъчно, за да напълни града с бежанци.

Несус беше толкова голям, че имаше, както бях чувал да казват, по пет сгради на всеки жив обитател. В Тракс това съотношение определено е в полза на жителите и в онзи ден на моменти ми се струваше, че на всеки покрив се падат поне по петдесет обитатели. Нещо друго, Несус е космополитен град и макар човек да вижда много чужденци по улиците му, а понякога и какогени, пристигнали с кораб от други светове, беше очевидно, че те са чужденци , далеч от родния дом. Тук улиците гъмжаха от най-невероятни представители на човечеството, но присъствието им само отразяваше разнообразието на планинското население. Така че видех ли например мъж с шапка от необработена птича кожа, крила, провиснали като уши, или друг с опърпано палто от кожа на каберу, или трети с татуирано лице, като нищо можех да се сблъскам със стотина от съплеменниците им зад следващия ъгъл.

Тези хора бяха еклектици, потомци на заселници от юга, които бяха смесили кръвта си с тази на набитите мургави коренни жители, бяха възприели някои от обичаите им, а тях на свой ред бяха смесили с други, заети от северняците амфитриони, а в някои случаи и с обичаите на още по-непознати народи, търговци и малобройни затворени раси.

Мнозина от тези еклектици предпочитат криви ножове — или „извити“, както ги наричат понякога — които имат два сравнително прави участъка и коляно малко преди върха. Казват, че при тази форма е по-лесно да пронижеш сърцето, като забиеш ножа под гръдната кост. Остриетата са заякчени от централно ребро, двуостри са и се заточват редовно, нямат ефес, а дръжките им обикновено са от кост. (Описвам подробно тези ножове, защото характеризират района не по-зле от което и да било друго, а и защото на тях Тракс дължи друго от прозвищата си — Градът на кривите ножове. Не е за пренебрегване и приликата между градския план и формата на ножовете, като кривината на дефилето отговаря на кривината на остриетата им, река Асис — на централното ребро, замъкът Асиез — на върха, а Капулус — на линията, където стоманата се скрива в дръжката.)

Един от пазачите на Мечата кула веднъж ми каза, че нямало по-опасно, жестоко и неуправляемо животно от хибрида между бойно куче и вълчица. Свикнали сме да приемаме животните от горите и планините за диви зверове, а хората, които израстват там — за диваци. Истината обаче е, че се среща далеч по-голяма жестокост (факт, който не би ни убягнал, ако не бяхме така свикнали с него) у някои домашни животни, въпреки че разбират до голяма степен човешката реч, а понякога дори изговарят по някоя и друга дума. А дивотията е залегнала дълбоко у някои мъже и жени, чиито предци са живели в градове, по-големи или по-малки, още от зората на човечеството. Водалус, в чиито вени течеше неразредената кръв на стотици поколения ликуващи — екзарси, етнарси и звездари — беше способен на насилие, непонятно за кореняците, които крачеха по улиците на Тракс, голи под наметалата си от хуанако.

Също като кучетата-вълци (които аз никога не бях виждал, защото бяха прекалено свирепи, за да са от някаква полза), тези еклектици бяха взели най-жестокото и най-неуправляемото от смесената кръв на предците си — като приятели и последователи бяха мрачни, нелоялни и свадливи, като врагове бяха свирепи, измамни и отмъстителни. Или така поне бях чувал от моите подчинени във Винкулата, понеже половината от затворниците там бяха еклектици.

Срещна ли мъже, чийто език, облекло и обичаи са ми чужди, винаги се опитвам да отгатна какви са жените от тяхната раса. Винаги има връзка, понеже са издънки на един и същ кълн, също както листата на едно дърво, които човек вижда, и плодовете, които не вижда, защото са скрити от листата, са части от един и същ организъм. Но наблюдателят, наел се да предскаже вида и вкуса на плодовете, като съди само по формата на няколкото разлистени клонки, които е видял (като в моя случай) от разстояние, трябва да знае много за листата и плодовете, ако не иска да стане за посмешище.

Войнствените мъже може да са родени от мечтателни, или сестрите им да са силни колкото тях и по-решителни. И ето че аз, докато крачех сред тълпата, съставена главно от еклектици и граждани (които не ми изглеждаха много по-различни от несусианците, само дето облеклото и маниерите им бяха по-грубовати), се размислих за тъмнооки, смугли жени, жени с лъскави черни коси, гъсти като опашките на пъстрите коне, които яздеха техните братя, жени, чиито лица си представях силни и нежни едновременно, жени, способни на ожесточена съпротива и бърза капитулация, жени, които можеха да бъдат спечелени, но не и купени — ако въобще съществуват такива жени на света.