Анджей Сапковски - Меч на съдбата

Вещер.

Слънцето залязваше.

Той чу стъпки.

Непознатият бавно, много бавно излезе иззад каруцата и застана насред моста. Стоеше с гръб към Юрга и на гърба му вече не беше мечът, който Юрга бе видял. Там сега имаше красиво оръжие — дръжката, ефесът и ножницата блестяха като звезди, дори и в настъпващия здрач, въпреки че вече почти нямаше светлина — угаснало беше дори пурпурнозлатистото сияние, което доскоро висеше над гората…

— Господине…

Непознатият се обърна. Юрга с усилие сдържа вика си.

Лицето на странника беше бяло — бяло и шупливо, като току-що изцедена и извадена от парцала извара. А очите… Богове, изви нещо вътре в Юрга. Очите…

— Зад каруцата, бързо — изхриптя непознатият. Това не беше гласът, който Юрга беше чул по-рано. Търговецът изведнъж почувства колко ужасно го притиска пълният му пикочен мехур. Непознатият се извърна и тръгна нататък по моста.

Вещер.

Конят, завързан за каруцата, изпръхтя, зацвили и затропа с копита по дъските.

Над ухото на Юрга зажужа комар, но той дори не помръдна ръка, за да го прогони. Зажужа още един. Цели облаци комари жужаха в гъсталака от другата страна на дерето. Бръмчаха.

И виеха.

Юрга, стиснал зъби до болка, съобрази, че това изобщо не са комари.

От мрака, сгъстяващ се на покрития с храсти склон, се появиха дребни уродливи фигурки — не по-високи от четири лакти, слаби като скелети. Те излязоха на моста със странна походка, като чапли — вдигайки рязко и високо колената си, покрити с буци. Очите под плоските ниски чела светеха в жълто, в широките жабешки уста блестяха бели конски зъби. Изродите приближаваха със съскане.

Непознатият, застанал неподвижно като статуя насред моста, изведнъж вдигна дясната си ръка със странно извити пръсти. Отвратителните твари отстъпиха назад, засъскаха още по-силно и веднага тръгнаха още по-бързо напред, протегнали дългите си и тънки като клечки ноктести лапи.

По дъските отляво заскърцаха нокти и изведнъж на моста изскочи поредната твар, а останалите, странно подскачайки, се хвърлиха напред. Непознатият се завъртя на място и проблесна мечът, изваден неизвестно кога. Главата на изскочилото на моста същество излетя на сажен нагоре, последвана от кървава струя. Белокосият със скок налетя на останалите същества, завъртя се и започна да сече бързо наляво-надясно. Чудовищата, виейки и размахвайки лапи, се нахвърлиха върху него от всички страни, без да обръщат внимание на проблясващия и остър като бръснач меч. Юрга се сви и се притисна към каруцата.

Нещо падна в краката му и го опръска с кръв. Беше дълга, костелива, люспеста като кокоши крак лапа с четири пръста и остри нокти.

Търговецът изпищя. И веднага усети, че нещо притичва покрай него. Сви се още повече, понечи да се мушне под каруцата и в този момент нещо се хвърли върху шията му и остри нокти се забиха в бузите и слепоочията му. Той прикри очи, запищя, затръска глава и притича със залитане до средата на моста, като се спъваше в проснатите по дъските трупове. На моста кипеше бой — Юрга не виждаше нищо, освен яростна битка и скупчените тела, сред които проблясваше сребърното острие.

— Помооощ! — закрещя той, защото усети как острите нокти пробиват филцовата шапка и се забиват в тила му.

— Наведи глава!

Той долепи брадичка до гърдите си и зърна блясъка на меча. Острието изсвистя във въздуха и се плъзна по шапката му. Чу се отвратително хрущене и върху гърба на Юрга като от ведро бликна гореща течност. Той падна на колене, увлечен от тежестта на мъртвата твар, увиснала на шията му.

Пред очите му още три чудовища изскочиха изпод моста. Подскачайки като странни скакалци, те се впиха в бедрата на непознатия. Едното получи къс удар по жабешката муцуна и падна на дъските. Второто, засегнато от самия връх на меча, падна и започна да се гърчи. Останалите налазиха белокосия като мравки, изтласквайки го към края на моста. Едно от тях излетя назад, пръскайки кръв, треперещо и пищящо. И в този момент целият куп преплетени тела се прехвърли през ръба на моста и се строполи в пропастта. Юрга падна и прикри главата си с ръце.

Изпод моста се чуха тържествуващите викове на чудовищата, които веднага преминаха в писъци на болка и вопли, прекъсвани от свистенето на острието. От мрака се чу грохот на камъни и хрущене на кости, после отново свистенето на меча, което сложи край на отчаян, смразяващ кръвта писък.

След това настана тишина, прекъсвана от резките крясъци на изплашени птици в дълбината на гората, в гъсталака на огромните дървета. Но скоро и те замлъкнаха.