Анджей Сапковски - Огнено кръщение

— Свали арбалета, Колда — каза нисък човек със сламена шапка, като се извърна от ствола на бука, подскачайки на един крак, и закопча панталона си. — Не чакаме тези. Но и те са клиенти. Не плаши клиентите, Колда. Нямаме много време, но винаги ще успеем да потъргуваме.

— Какво е това, по дяволите? — промърмори Лютичето зад гърба на Гералт.

— Приближете се, господа елфи! — извика човекът с шапката. — Не се бойте, аз съм свой човек. N’ess a tearth! Va, Seidhe. Caedmil ! Аз съм свой, разбираш ли, елфе? Ще потъргуваме ли? Хайде, елате тук, под бука, тук не вали толкова!

Гералт не се учуди на грешката. Двамата с Лютичето се бяха обгърнали със сиви елфически наметала. Самият той носеше дадена му от дриадите салтамарка с любимия на елфите мотив с листа и яздеше кон с типичен елфически хамут и украсен с характерни трензели. Лицето му беше частично закрито от качулката. Що се отнася до контето Лютичето, то него и по-рано го бяха вземали за елф или полуелф, особено след като беше пуснал косата си до раменете и беше придобил навика да я къдри с маша.

— Внимавай — промърмори Гералт, слизайки от коня. — Ти си елф. Не си отваряй устата, без да се наложи.

— Защо?

— Това са хевкари.

Лютичето тихичко изсъска. Знаеше за какво става въпрос.

Всичко се управляваше от парите, а търсенето определяше предлагането. Скитащите из горите Scoia’tael събираха годна за продажба, но ненужна им стока, а изпитваха недостиг на оръжие и екипировка. Така се роди горската разменна търговия. Из пътищата и пътеките, кръстопътищата и поляните тихомълком започнаха да се появяват каруците на търгуващите с „катериците“ спекуланти. Елфите ги наричаха hav’caaren — непреводима дума, но свързвана със свирепа алчност. Между хората се наложи терминът „хевкари“, а в съзнанието на Гералт думата се асоциираше с още по-неприятни неща. Защото тези хора бяха неприятни. Жестоки и безпощадни, те не се спираха пред нищо, дори и пред убийство. Хванатият от войници хевкар не можеше да разчита на милосърдие. И поради тази причина и самите те не бяха свикнали да го проявяват. Срещнеха ли по пътищата някой, който би могъл да ги издаде на войниците, те без колебание се хващаха за арбалета или за ножа.

Така че Гералт и Лютичето не бяха в много изгодна ситуация. За щастие хевкарите ги бяха взели за елфи. Гералт прикри още повече лицето си с качулката и започна да се замисля за това какво ще стане, когато маскарадът се разкрие.

— Ама, че време! — потри ръце търговецът. — Вали като че ли някой е пробил дупка в небето. Гаден tedd, ell’ea ? Е, нищо, за търговията няма лошо време. Има само лош товар и лоши пари, хе-хе-хе! Разбираш ли ме, елфе?

Гералт кимна. Лютичето измърмори нещо нечленоразделно изпод качулката. За тяхно щастие презрителната неохота на елфите да общуват с хората беше широко известна и не учудваше никого. Но коларят не свали арбалета, а това беше лош знак.

— Вие от кои сте? От кой отряд? — Хевкарът, както и всеки сериозен търговец, не се смути от сдържаността и неразговорливостта на клиентите си. — На Коинеах Де Рео? Или на Ангес Бри-Кри? Или може би на Риордаин? Риордаин, както научих, преди седмица е избил до крак кралски съдебни изпълнители, пътуващи със събраните от тях дължими такси. Монети, не разни боклуци. Не вземам за заплащане нито смола, нито зърно, нито окървавени дрехи, а от кожите — само норка, самур или хермелин. Но най-мили са ми монетите, камъчетата и бижутата! Ако имате, можем да потъргуваме! Имам стока първо качество! Eveleinn vara en ard scedde, ell’ea , разбираш ли, елфе? Всичко имам. Гледайте.

Търговецът се приближи до фургона и вдигна края на мокрия брезент. Показаха се мечове, лъкове, връзки стрели, седла. Хевкарът се порови в стоката и извади една стрела. Накрайникът й беше назъбен и наострен.

— При другите няма да намерите такова нещо — каза той самодоволно. — Защото ако хванат някого с такива стрели, го разкъсват на две с коне. Но аз знам какво обичат „катериците“, клиентът е над всичко, и не можеш да печелиш, без да рискуваш. Имам… разкъсващи накрайници, по девет орена за една дузина. Naev’de aen tvedeane, ell’ea , разбра ли, Seidhe ? Кълна се, не одирам кожите от гърба на клиентите, самият аз заработвам много малко, заклевам се в децата си. Ако вземете три дузини накуп, ще сваля шест процента от цената. Късмет е, че ги намерих по-евтино, чист късмет… Ей, Seidhe , дръпни се от фургона!

Лютичето уплашено отдръпна ръка от платнището и нахлупи още по-ниско качулката. Гералт за кой ли път прокле несдържаното любопитство на барда.