Анджей Сапковски - Огнено кръщение

— По човешкия бряг?

— Поне до Кеан Трейс — сви рамене тя. — При каскадите ще премина на брокилонската страна, защото…

Чу пръхтене на коне и се обърна. Към и без това необичайно многобройния отряд се присъединиха нови Scoia’tael . Милва познаваше още по-добре новопристигналите.

— Чиаран! — извика тихо тя, без да крие смайването си. — Торувел! Какво правите тук? Едвам успях да ви преведа до Брокилон, а вие отново…

— Ess’creasa, sor’ca — изрече със сериозен тон Чиаран аеп Деарб. Превръзката на главата му беше на петна от процеждащата се кръв.

— Така трябва — повтори след него Торувел, докато слизаше внимателно от коня, пазейки превързаната си ръка. — Пристигнаха новини. Не можем да стоим в Брокилон, когато всеки лък е важен.

— Ако знаех — нацупи устни тя, — нямаше да се мъча заради вас. Нямаше да си рискувам главата.

— Новините дойдоха едва вчера през нощта — поясни тихо Торувел. — Не можахме… Не можем в такъв момент да изоставим своите братя по оръжие. Не можем, разбери това, sor’ca .

Небето потъмняваше все повече и повече. Този път Милва отчетливо чу далечен гръм.

— Не язди на юг, sor’ca — каза Коинеах Де Рео. — Иде буря.

— А какво може да ми направи… — Тя се сепна и го погледна внимателно. — Ха! Значи такива новини са стигнали до вас? Нилфгардците, нали? Прехвърлят се през Яруга в Соден? Удрят Бруге? Ето защо сте тръгнали.

Той не отговори.

— Да, като в Дол Ангра — погледна го тя в тъмните очи. — Отново нилфгардският император ви използва, за да създавате суматоха с огън и меч в тила на хората. И после императорът ще сключи мир с кралете, а вас ще ви избият. Сами ще изгорите в огъня, който разпалвате.

— Огънят пречиства. И закалява. Трябва да се премине през него. Aenyell’hael, all’ea, sor’ca ? На вашия език — огнено кръщение.

— На мен ми е по-скъп друг огън. — Милва побутна козела и го хвърли на земята, в краката на елфите. — Такъв, който пращи под шиша. Вземете го, за да не отслабнете от глад по време на похода. На мен вече не ми трябва.

— Няма ли да тръгнеш на юг?

— Ще тръгна.

„Ще тръгна — помисли си тя, — ще тръгна бързо. Трябва да предупредя този глупав вещер, да му кажа в каква каша се забърква.“

— Недей, sor’ca .

— Престани, Коинеах.

— От юг идва буря — повтори елфът. — Идва голяма буря. И голям огън. Скрий се в Брокилон, сестричке, не тръгвай на юг. Ти направи за нас много, сега вече не можеш да направиш повече. И не си длъжна. А ние сме длъжни. Ess’tedd, esse creasa ! Време е да тръгваме. Сбогом.

Въздухът беше тежък и плътен.

Телепроекционното заклинание беше много сложно, трябваше да го произнасят заедно, съединили дланите си и мислите си. Оказа се, че дори и тогава усилията са неимоверни. А и разстоянието не беше малко. Стиснатите клепачи на Филипа Ейлхарт трепереха, Трис Мериголд дишаше тежко, на високото чело на Кейра Мец беше избила пот. Само върху лицето на Маргарита Льоантил не се забелязваше умора.

В оскъдно осветената стая изведнъж стана много светло, тъмната ламперия на стената се покри с мозайка от отблясъци. Над кръглата маса увисна блещукащо с млечнобяла светлина кълбо. Филипа Ейлхарт довърши заклинанието и кълбото се спусна отсреща, към един от дванайсетте наредени около масата столове. Във вътрешността на кълбото се появи неясна фигура. Изображението трепереше, проекцията не беше особено стабилна. Но бързо ставаше все по-ясна.

— Дяволска работа — измърмори Кейра, бършейки челото си. — Нима на онези там, в Нилфгард, не са им познати нито „гламурът“, нито разкрасяващите магии?

— Явно не — отговори Трис със свити устни. — За модата май също не са чували нищо.

— И за нищо, наподобяващо грим — каза тихо Филипа. — А сега млъкнете, момичета. И не я зяпайте. Трябва да стабилизираме проекцията и да приветстваме гостенката ни. Помогни ми, Рита.

Маргарита Льоантил повтори формулата на заклинанието и жеста на Филипа. Изображението потрепна няколко пъти, изгуби мъгливата си неустойчивост, контурите и цветовете се изостриха. Сега магьосничките можеха да разгледат по-добре фигурата, намираща се от отсрещната страна на масата. Трис прехапа устни и намигна многозначително на Кейра.

Жената от проекцията имаше бяло лице с нездрава кожа, безцветни, безлични очи, тънки устни и леко крив нос. Носеше странна, конусовидна и леко измачкана шапка. Изпод меката й периферия падаха тъмни коси, които не изглеждаха особено чисти. Впечатлението за непривлекателност и запуснатост се подсилваше от черната, свободна и безформена дреха, обшита на раменете с раздърпана сребърна нишка. Бродерията изобразяваше полумесец, заобиколен от звезди. Това беше единственото украшение на нилфгардската магьосница.