Анджей Сапковски - Господарката на езерото (том 2)

„И ще убием петима или шестима — помисли си Йенефер. — А останалите ще ни разкъсат на парченца. Но добре, Трис, както искаш. Щом ти не искаш да бягаш — и мен няма да ме видиш да бягам.“

И тя се присъедини към Трис. Сега вече викаха и двете.

Няколко мига тълпата се пулеше изненадано в тях, но бързо дойде на себе си. Към магьосничките отново полетяха камъни. Съвсем близо край слепоочието на Трис прелетя счупено копие. Тя дори не помръдна.

„Това изобщо не действа — помисли си Йенефер. — Магиите ни не действат. Нямаме шанс да успеем да изречем нещо толкова сложно като Перун Алзур. Казват, че Алзур имал глас като камбана и ораторска дарба. А ние пищим и ломотим, объркваме ритмиката и думите…“

Тя беше готова да спре, да концентрира силите си върху някакво друго заклинание, способно или да телепортира и двете някъде, или да нагости напиращата сган — дори само за миг — с нещо не особено приятно. Но се оказа, че няма нужда.

Небето внезапно притъмня, над града се струпаха облаци. Стана дяволски тъмно. И повя хлад.

— Хей — простена Йенефер, — май го направихме.

— Унищожителната градушка на Мериголд — повтори Нимуе. — По принцип това е неофициалното й име, тази магия никога не е била регистрирана официално, защото след Трис никой друг не е успял да я повтори. По много прозаична причина. Тогава устните на Трис са били наранени и тя е произнасяла неясно думите. Освен това злите езици твърдят, че езикът й се е бил вцепенил от страх.

— В това е малко трудно да се повярва — нацупи устни Кондвирамурс. — Примерите за смелостта и саможертвата на почтената Трис са повече от достатъчно. Някои хроники дори я наричат Безстрашната. Но аз искам да попитам за нещо друго. В една от версиите на легендата се казва, че Трис не е била сама на Ривийския хълм. Че с нея е била и Йенефер.

Нимуе погледна към акварела, изобразяващ черен, стръмен, остър като нож хълм на фона на леко осветени тъмносини облаци. На върха на хълма стоеше стройна женска фигура с протегнати ръце и развяващи се коси.

От забуленото в мъгла езеро долетя ритмичното поскръцване на веслата на лодката на Краля Рибар.

— Ако с Трис там е имало и някой друг — изрече Господарката на езерото, — той не е останал във видението на художника.

— Ох, май го направихме — повтори Йенефер. — По-внимателно, Трис!

От кълбящите се над Ривия гъсти облаци над града се изсипа градушка — големи, ледени топчета с размера на кокоше яйце. Градушката биеше толкова силно, че събаряше с грохот керемидите от покривите на къщите. Сипеше се толкова нагъсто, че площадът мигновено беше покрит с плътен слой лед. Тълпата закипя, хората започнаха да падат, закриваха главите си, пълзяха един под друг, бягаха, въртяха се, блъскаха се под козирките над портите и входовете на къщите, свиваха се край стените. Но не всички успяваха. Някои останаха на площада да се мятат като риби върху оцветения от тъмната кръв лед.

Градушката валеше така, че дори магическият щит над главите им, който Йенефер успя да измагьоса в последния момент, трепереше и беше готов всеки момент да се разпадне. Тя дори не се опита да изкрещи някакви други заклинания. Знаеше, че сътвореното не може да бъде спряно от тях, че съвсем случайно бяха събудили стихия, която трябваше да спре сама и скоро щеше да го направи.

Поне така се надяваше Йенефер.

Просветна и прогърмя. Продължително, тътнещо. С такава сила, че земята се разтресе. Градушката потропваше по покривите и паважа, наоколо летяха късчета от натрошените й зърна.

Небето леко започна да се прояснява. Един слънчев лъч проби облаците и шибна града като камшик. От устата на Трис не се чу нито стон, нито хлипане.

Градушката продължаваше да барабани по паважа, покривайки го с плътен слой ледени топчета, които блестяха като диаманти. Но градът вече се сипеше не толкова плътно и значително по-бавно. Йенефер го усети по това как се промени звукът от ударите по магическия щит. После градушката спря. Изведнъж. Все едно не е била. На площада се изсипаха въоръжени хора, по леда захрущяха подкови. Тълпата с рев хукна да бяга, подкарана от камшиците, шибана е дръжките на пиките и удряна с плоската страна на мечовете.

— Браво, Трис — изхриптя Йенефер. — Не знам какво беше това… Но добре се получи.

— Имаше какво да защитавам — изхриптя Трис Мериголд. Героинята от хълма.

— Винаги има какво да се защитава. Да бягаме, Трис. Може би това все още не е краят.